mnoolosh

Lisa Stansfield

Thursday, 12. November 2009, 13:25:15

Певицата от Англия Lisa Stansfield е била вокал на гупата Blue Zone. Започва соло кариера и печели симпатиите на публиката с албума "Affection" от 1990, нейният дебютен. Албумът се превръща в платинен, достига до номер три в поп класациите и покорява R&B чартовете с парчето "All Around the World". "Affection", както и послеедвалия го "Real Love" са сълбоко повлияни от доското на ‘70-те и Barry White. След дълга пауза, Lisa издава едноимения си албум през 1997, а на следващата година и "#1 Remixes".Родена през 1966 г. в Манчестър, Лиса Стенсфилд израства с песните на Даяна Рос и "Сюпримс", които били любими на майка й. Първите си записи прави на 15, обича Марвин Гей и Бари Уайт. Горе-долу тогава се събира с приятели за първата си група "Блу Зоун". После решава да продължи сама. Феноменалният успех за Лиса идва през 1989 г. с All Around The World. Днес тя е символ на британската соул музика, прави дуети с някогашните си кумири и има четири албума. Последният от тях - Biography е събрал 19 от най-добрите й композиции. След 17-те песни са This is the right time, Never, never Gonna Give You Up, All Around The World.

No comments

Anastacia

Sunday, 8. November 2009, 09:27:26

Create a playlist at MixPod.com

Anastacia Lynn Newkirk - родена на 17 септември 1968 г. в Чикаго. Баща й - Робърт Нюкърк е певец, а майка й- Даян Хърли, актриса.

Основите на кариерата си Анастейша поставя още в ранна тийнеджърска възраст. Записва обучение в "Професионално звездно училище за деца" в Манхатън. Лекарите й откриват "Болест на Крон", но това не сломява духа й, и тя започва още по-упорито да се стреми към върха. В началото се появява в клиповете на популярни по това време групи, а след това участва с няколко парчета в клуб МТВ. Забелязана от продуцентите на Daylight records, Анастейша става част от екипа им. С уникален "негърски" глас, изпълнителката печели фенове по цял свят, а песните й са начело на класациите за дълго време. Анастейша има своя "запазена марка" очила и не се разделя с тях - във всеки клип или участие на сцена е с различни очила. Сама признава, че очилата й са с диоптър и без тях е "сляпа като къртица". Изпитва голям почит към феновете си, обича ги и винаги плаче от щастие, когато на участие публиката просто не я пуска да слезе от сцената. Зад гърба си Анастейша има 5 албума - не са много предвид това, че е от доста време на световната сцена. Тя самата казва, че е адски педантичен човек и сама подбира песните в албумите си. За нея основна мисъл е "Качество, а не количество". За това говорят и албумите и- прекрасен букет от чувственост, ритъм, красота, нежност примесени с изтънчен негърски соул глас. Анастейша определя стилът си на пеене като "СПРОК" - смесица от соул, поп и рок. Първият албума на изпълнителката излиза през 2000 година, и става тройно платинен в Австралия, а останалия свят е просто полудял по новата мода - Анастейша. Песни като: "I'm outta love", "Not that kind" и "Cowboys and kisses" щурмуват класациите по целия свят и достигат челни позиции. I'm outta love се задържа дълго време и в класациите на Billboard. "Freak of nature" е вторият албум на певицата. Успехът му е предречен още от появата на първия албум. Годината на издаване е 2001, но в Америка излиза на пазара едва през 2002 година. Албума е посветен на Лиса Лопез от групата TLC, която е главен "виновник", за кариерата на анастейша. От албума се открояват парчетата "Left outside alone", "Paid my dues" и "One day in your life". Анастейша е избрана да изпее и химна на "Световната купа на ФИФА". Песента се казва "Boom" и е добре приета като от феновете на музиката, така и от футболните запалянковци. През 2003 година Анастейша открива, че има Рак на гърдата. Следва дълго отсъствие от сцената, но не и от сърцата на феновете. Анастейша напълно се възстановява от болестта и това е стимул, да продължи да пее за феновете си. Основава и Фондация за Изследване на рака на гърдата в помощ на младите момичета. Същата година излиза и албума "Anastacia" - подарък за всички фенове. Следва албума "Pieces of a dream" - the best of Anastacia. След близо 5 годишно мълчание, през 2008 година излиза албума "Heavy rotation"- където, изпълнителката променя стила си към по- рок звучене, но е приет отлично по цял свят. Денс звученето също е черта на албума, продуциран от гениалния певец NE- Yo. Анастейша сваля очилата след операция на зрението и променя изцяло визията си - косата става по- къса, дрехите - подчертават женствеността й. Заедно с известната модна компания s.Oliver, Анастейша създава модна линия и с голям успех дрехите са приети Германия. Като признание за труда си, Анастейша е носителка на много награди - за Нов изпълнител(в началото на кариерата си), Най- добър албум(Not that kind),

Най- добра песен(I'm outta love, Paid my dues, Left outside alone). Печели и куп награди за Най- добър международен изпълнител, дори е печелила и награда "Жена на Годината". За мен, Анастейша е една от най великите изпълнителки за всички времена. Бих поставил името й редом до Мадона, Шер, Марая Кери, Тина Търнър и др. Песните й са съчетание от нежност, чувство и емоция, а гласа - уникален, дрезгав и в същото време, безкрайно дълбок и красив. Дано да продължава дълго да радва феновете си по света и да жъне само успехи. Личното ми нение, за най- добра песен на Анастейша е I'm outta love, сигурно сте я чували. Ако не сте, съветвам ви да го направите - със сигурност няма да се разочаровате. Успех на бялата жена с черен глас! Цветан Минчев

No comments

Norah Jones

Tuesday, 3. November 2009, 21:20:17

Norah Jones е родена на 30 март 1979г. в Ню Йорк. Кариерата й на пианистка, певица и автор на песни започва през 2002г. с дебютния й албум Come Away With Me, който продава над 18 милиона копия. Jones прекарва детството си с майка си Sue Jones. Завършва университета в Северен Тексас със специалност джаз пиано. През 1999г. заминава за Ню Йорк, където се изявява с групата Wax Poetic. Музиката на Jones, често е сравнявана с тази на Billie Holiday и Nina Simone. През 2003г. Norah Jones печели 8 награди Грами, включително и за най-добър изпълнител. Вторият й албум Feels Like Home, излиза през февруари 2004г. Той е повлиян от кънтри музиката. Продава повече от милион копия само за една седмица. Същата година списание TIME обявява Jones за една от най-въздействащите личности на 2004г.

1 comment

The Beatles

Tuesday, 27. October 2009, 23:44:07

“Християнството ще си отиде… ще изчезне, няма защо да спорим за това… Ние сме по-популярни сега от Исус.” Джон Ленън

Групата е основана като Куоримен (Quarrymen) през 1955 г. в Ливърпул. Тъй като всички членове нa групата са от града, тя е наричана „Ливърпулската четворка“. Свирят на обществени мероприятия, сватби, но не се стига до студийни записи. По това време Джон Ленън е впечатлен от изпълненията на Елвис Пресли. Създаване на групата известна като Бийтълс През 1960 г. групата се преименува на Бийтълс (The Beatles) като преди това преминава през множество други варианти - Long John and The Beatles, The Silver Beetles, The Beat Brothers. За произхода на името на състава Бийтълс (Beatles) има няколко предположения, но не и точен отговор, Джон Ленън твърди, че е видял името насън. Предполага се, че е по аналогия със състава на Бъди Холи "Щурците" (The Crickets), но думата бръмбари (Beetles) е променена на Beatles, където beat означава удар, ритъм. В периода 1960-1962 групата гастролира на няколко пъти в Хамбург и пее в различни клубове. На 10 април 1962 Стю Сътклиф умира от кръвоизлив в мозъка. Една от версиите е, че това е вследствие травма на главата след сбиване в клуб в Германия. По това време техен мениджър е Брайън Епстайн, който умира през 1967 от свръхдоза приспивателни. След гастролите в Хамбург, Бийтълс стават популярни и в лондонските клубове. През септември 1962 излиза сингъла Love me do, който се качва до 17-то място в класациите във Великобритания. Това се приема като значителен успех на все още новата и непозната група. Първият им албум излиза през март 1963 и се нарича Please Please Me. Вторият With The Beatles продава повече от един милион копия само в Англия. От 1962 с двама нови членове Бийтълс добива окончателния си вид: Бийтълмания През 1963 г. започва Бийтълманията и групата се качва на върха на музикалните класации. Много други групи се опитват да имитират техния звук. Прическите им стават най-новата модна тенденция. По това време започват да ги наричат и The Fab Four, съкратено на The Fabulous Four което означава Великолепната четворка. През февруари 1964 година Бийтълс пристигат на турне в САЩ и са посрещнати от близо 4000 души почитатели на летището в Ню Йорк. Те се появяват два пъти в изключително популярното по това време в Америка шоу на Ед Съливан (Ed Sullivan Show) и събират рекордна телевизионна публика от 73 милиона (почти половината от населението на САЩ тогава). Само през 1964 издават седем албума. Излиза и първият им филм A Hard Day's Night. През август 1965 пеят в препълнения стадион в Ню Йорк пред 55 хилядна публика, също рекорд за това време.[3] През 1965 г. самата английска кралица Елизабет II ги кани в Бъкингамския дворец, за да ги награди с най-високото отличие във Великобритания - прави ги членове на ордена на Британската империя (Order of the British Empire), отличие давано дотогава само на военни пълководци и държавни глави. През 1965 издават 4 албума. Излиза и вторият им филм Help!. Усещане за края Групата продължава със своите многобройни турнета и концерти по света, включително в САЩ - през 1966 пеят в Лос Анджелис. През същата година издават само два албума и предизвикват негодуванието на много религиозни среди, когато Ленън в едно интервю заявява, че Бийтълс са по-известни от Иисус Христос и че християнството е на отмиране. Бийтълс правят (както се оказва по-късно) последната си публична изява - платен концерт, на стадиона Кендълстик парк (Candlestick Park), днес Монстър парк (Monster park), в Сан Франциско на 29 август 1966. Групата иска да се съсредоточи на писането и записа на песни. През 1967 излиза албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, а през 1968 двойният албум The White Album. През тази година групата прекарва известно време в Индия. Краят През 1969 година напрежението и неразбирателствата в групата се засилват. Все по-ясно започват са се открояват индивидуалните вкусове и стилове на отделните членове. По това време Джон Ленън формира романтично и професионално партньорство с Йоко Оно. Някои среди обвиняват нея и я сочат като главна причина за разпадането на групата, но истината е, че отчуждението вече е започнало. През септември 1969 година Джон заявява на групата, че напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично докато не излезе последният албум на групата. Разпадането на Бийтълс е обявявено през април 1970, един месец преди да излезе последният им, може би най-успешен албум Let It Be и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. Официално, със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 година. След Бийтълс Джордж Харисън: продължава соловата си кариера и издаването на албуми до смъртта си на 58 годишна възраст през 2001 от рак на белите дробове. Участва в концерти с Дийп Пърпъл, Боб Дилън, Принс и на фестивала в Сан Ремо. Интересува се дори от българска народна музика, впечатление му прави хор "Мистерията на българските гласове" с необичайното си звучене. Джон Ленън: участва в различни политически акции, пацифист, през 1971 излиза албума му Imagine ("Представи си"). След дълги борби с имиграционните власти в САЩ, най-накрая му е позволено да остане да живее в страната през 1975. През същата година му се ражда син, когото наричат Шон. Джон Ленън официално прекратява музикалната си кариера и с удоволствие се заема с отглеждането и възпитанието на сина си. На 8 декември 1980 година вечерта е застрелян на прага на нюйоркския си апартамент. Той е само на 40 години. По цял свят в продължение на часове радиостанциите и телевизията предават песни на Бийтълс и Джон Ленън. Пол Маккартни: създава група на име Wings ("Крила") и дълго време гастролира с жена си Линда. След нейната смърт продължава соловата си кариера. Записан е в книгата на Гинес като най-успешният музикант за всички времена. Ринго Стар: продължава да прави турнета със състава си All Starr Band, да издава албуми и да участва във филми. Членове на групата * Джон Ленън - китара, вокал, композитор * Пол Маккартни - бас китара, вокал, композитор * Джордж Харисън - китара * Стю Сътклиф - китара (до 1961) * Пийт Бест - ударни инструменти (до 1962) * Ринго Стар - ударни инструменти (от 1962)

No comments

Pink Floyd

Monday, 26. October 2009, 22:40:40

Задълбочени философски текстове, музика, просторна като Космоса, изключително въздействащи със звук и светлина концерти, правят Pink Floyd не просто успешни, а уникални. Групата e продължението на една рок-банда от 1964, минала през различни имена като Sigma 6, Тhe Meggadeaths, The Tea Set, The Abdabs и The Screaming Abdabs. Когато групата се разцепва, някои от членовете й - китаристите Rado "Bob" Klose и Roger Waters, барабанистът Nick Mason и клавиристът Rick Wright - сформират нова група, наречена The Pink Floyd Sound, взаимствайки първите две имена на блус музикантите, Pink Anderson and Floyd Council, а по-късно съкращават името на Pink Floyd. Когато към тях се присъединява китаристът и певец Syd Barrett, Roger Waters поема бас-китарата. Дебютният албум на групата, The Piper at the Gates of Dawn (1967), и до днес е считан за първокласен пример на Британската психеделик музика. Критиците го определят като един от най-добрите дебютни албуми на всички времена. За неговото представяне Pink Floyd тръгват на съвместно турне с Jimi Hendrix, което още повече увеличава популярността им. Славата и стресът от интензивните турнета и концерти подтикват Syd Barrett към употребата на психогенни вещества (особено ЛСД). Умственото му състояние става много нестабилно, а поведението му - непредвидимо и неконтролируемо. Последният концерт на Barrett с Pink Floyd е на 20 Януари 1968 в Hastings Pier, след което бива изгонен от групата. След като записва няколко соло-албума (The Madcap Laughs и Barrett), през 1970 Syd Barrett се оттегля от музиката и води спокоен живот в родния си Cambridge до смъртта си на 7 Юли 2006. В периода след напускането на Syd Barrett, Waters, Wright и Gilmour експериментират доста със звученето си, заради което биват свързвани с „психеделик” сцената. Превръщат се в отличителна група, много трудна за дефиниране и класифициране. Разнообразието от стилове и първокласните им текстове правят музиката им уникална. В първата половина на 70-те групата издава два от своите албуми-шедъоври - The Dark Side of the Moon и Wish You Were Here. Звученето им е много по-изчистено и полирано, а текстовете - философски и запомнящи се. Gilmour е доминиращият вокал, но често прибягват и до използването на женски хор. А саксофонът на Dick Parry се превръща в отличителна част от стила на групата. Албумът от 1973, The Dark Side of the Moоn, има изключителен успех, става # 1 в американските чартове и до днес се счита зе един от най-продаваните албуми на всички времена с Top 20 хита "Money". Албумът е концептуален и разглежда теми като умопомрачение, невроза и слава. Издаденият през 1975 албум Wish You Were Here е другият голям връх в кариерата на Pink Floyd. Албумът е посветен на Syd Barrett и включва брилянтното изпълнение Shine On You Crazy Diamond, свързано с психическото разстройство на Barrett и включващо в заглавието си акроним на името му. Pink Floyd минават през различни творчески периоди, когато доминиращите фигури се сменят - Roger Waters (1976-1985) и David Gilmour (1987-1995). От периода, в който Roger Waters упражнява повече контрол върху Pink Floyd е и епичната рок-опера The Wall (1979), отразяваща чувствата на Waters към неговия баща, загинал във Втората Световна Война и циничното му отношение към политически фигури като Маргарет Тачър и Мери Уайтхаус. От този албум е и # 1 хитът Another Brick in the Wall (Part 2). През 1982 режисьорът Alan Parker заснема филма Pink Floyd: The Wall с участието на създателя на Boomtown Rats - Bob Geldof. През 1985 Roger Waters се оттегля от групата, описвайки я като „творчески изчерпана”. Но през1986 Gilmour и присъединилият се по-рано към тях Nick Mason започват записите на нов албум. По това време Roger Waters работи върху втория си соло албум - Radio K.A.O.S. Новият албум на Pink Floyd, A Momentary Lapse of Reason, достига # 3 в Обединеното Кралство и САЩ. Издаденият през 1994 The Division Bell е много по-добре приет от критиците и достига # 1 както в Обединеното Кралство, така и в САЩ. През 1995, групата получава първата си и единствена Grammy награда за Най-добро рок инструментално изпълнение за Marooned. На 17 Януари 1996 Pink Floyd са официално включени в Rock and Roll Залата на Славата. На 2 Юли 2005 групата се събира за участие в инициативата Live 8, след което усилено се тиражират слухове за евентуален реюниън и последвало го турне. На 31 Януари 2006 David Gilmour прави официално изявление пред La Repubblica, в което категорично опровергава слуховете за повторно събиране на Pink Floyd. През 2008 шведският крал Густав връчва на групата наградата "Полар" - най-високото отличие на Швеция - за цялостния им "монументален музикален принос и улавянето на настроенията и духа на едно цяло поколение".http://www.starfm.bg/pink-floyd.html

No comments

Немного жаль

Monday, 19. October 2009, 05:56:21

Тъжно , тъжно и дъждовно. Дъждовното време не е оправдание за състоянието на духа.То само ни предразполага към уединение и размисли . Това не е лошо стига много да не се задълбочиш защото тогава достигаш до най съкровенното , а от него боли .

1 comment

Rainbow

Thursday, 8. October 2009, 08:58:25

[1] (на английски Rainbow) е британска хард рок група. До разпадането си през март 1984 г. през нея преминават над 20 участници, като единственият участник във всичките ѝ формации е китаристът и основател Ричи Блекмор. С Рони Джеймс Дио Групата е създадена през 1975 от напусналия „Дийп Пърпъл“ Ричи Блекмор, заедно с вокалиста Рони Джеймс Дио, басиста Крейг Грубър, барабаниста Гари Дрискъл и кийбордиста Мики Лий Соул. Всички освен Блекмор са от последния състав на група Елф, като Блекмор заменя китариста и сменя името на групата. Блекмор кръщава групата с името „дъга“, заимствано от „Rainbow Bar&Grill“ — свърталището на рокендрола в Лос Анджелис. Дебютният албум на групата „Ritchie Blackmore's Rainbow“ („Дъгата на Ричи Блекмор“) излиза през 1975 г. и включва хита „Man on the Silver Mountain“ („Човекът върху Сребърната планина“). Първият голям успех идва през 1976 г. с „Rising“ („Издигане“). Албумът се продава добре в продължение на години. Той дори е приеман за един от най-добрите албуми в хард рока на 70-те. Последният албум с Дио е „Long Live Rock N Roll“ („Да живее рокендрола“), издаден през 1978 г. Той води със себе си и големия комерсиален успех. През 1979 г. Дио напуска групата в посока Блек Сабат, С Греъм Бонeт Мястото на вокалиста е заето от Греъм Бонет, който записва петия албум на Рейбоу от 1979 г. — „Down to Earth“. С Джо Лин Търнър За следващия албум е поканен вокалистът Джо Лин Търнър. С него групата издава „Difficult to Cure“ („Трудно за лекуване“). Следва „Straight Between the Eyes“ („Право между очите“). Скоро идва и последният албум на групата „Bent Out of Shape“ („Отклонение от формите“), в който доста от състава на групата е вече променен. Във всеки от албумите с Търнър има по един сингъл, който достига Топ 10 на Великобритания или САЩ. Блекмор решава да се върне в "Дийп Пърпъл" през 1984 г. и Рейнбоу престава да съществува до 1994 г. През 1994 г. е второто събиране на групата в състав: Ричи Блекмор, китара Дуги Уайт, вокал Джон О'Райли, ударни Грег Смит, баскитара Пол Морис, клавишни Кендис Найт, беквокали През септември 1995 е издаден последният албум „Stranger in Us All“ („Странникът във всички нас“). През октомври 1995 г. започва световно турне на „Рейнбоу“, включващо концерти в САЩ, Япония и Европа. За това турне титулярния барабанист Джон О'Райли счупва ребро и е заместен от Чък Бърги (свирил с групата известно време в първия период на „Рейнбоу“). В началото на 1997 г. групата се разпада и Блекмор създава групата Блекморс Найт. Сред останалите музиканти, които са били част от групата, са Кози Пауъл, Джими Бейн, Роджър Глоувър. Member history:

2 comments

Yngwie Malmsteen

Friday, 2. October 2009, 22:28:18

Ингви Йохан Малмстийн (на шведски Yngwie Johann Malmsteen, произношение на шведски най-близко до Юингве Юхан Малмстеен, в България названието се утвърждава от английски) е шведски китарист, композитор и фронтмен. Роден е като Ларш Юхан Юнгве Ланербек (на шведски Lars Johann Yngve Lannerbäck) на 30 юни, 1963 г. в Стокхолм. Малмстийн постига световно признание през 1980-те години за неговите изключителни изпълнения на китарата и създава нео-класическия метъл.Малмстийн е роден като най-малкото дете в музикално семейство в Стокхолм. На 18 септември, 1970, на седем годишна възраст, той гледа по телевизията предаване за смъртта на Джими Хендрикс, което му оказва силно въздействие и той бива обсебен от китарата. Ако трябва да цитираме официалния сайт на музиканта: "В деня, в който умря Джими Хендрикс, се роди китаристът Ингви". На 10 годишна възраст той приема фамилното име на майка си Малмстийн за свое фамилно име и поамериканчва собственото си от Yngve на "Yngwie". Ингви (правилното произнасяне на английски е Инвей) означава млад викингски вожд на шведски, по името на Ингви, основател на най-старата шведската династия Инглинг. Още като тийнейджър се запознава с музиката на италианския цигулар виртуоз от 19-и век Николо Паганини, който по думите на Малмстийн му оказва най-голямо влияние от класиката. Свирейки на китара концертните пиеси на Паганини, Малмстийн развива изумително техническо майсторство. Други китаристи, повлияли на Малмстийн по негови думи са Джими Хендрикс, Брайън Мей от Куин, Стийв Хакет от Дженезис, Улрих Джон Рот, Алекс Лайфсън от Ръш и Ричи Блекмор от Дийп Пърпъл.

В края на 1982 г. Малмстийн е привлечен в САЩ от Майк Варни от Шрапнел Рекърдс, който чул демо-запис на изпълнение на Малмстийн. Тогава той има кратък ангжимент с групата Стийлър, за техния едноименен албум от 1983 година, след това с Алкатраз, за техния дебютен албум от 1983 година "No Parole From Rock N' Roll" и през 1984 концертния "Live Sentence". Малмстийн издава своя първи соло албум "Rising Force" през 1984 година. Албумът е замислен като инструментален страничен проект на Алкатраз, но в него са включени вокали и скоро след излизането му Малмстийн напуска групата. Албумът е много успешен. Става победител за най-добър албум на списанието Guitar Player и е номиниран в категорията "Най-добър рок инструментал" на наградите Грами. Достига до № 60 в класацията за албуми на списание Билборд. Следва албума "Marching Out" (1985). Вокалист на тези първи албуми е Джеф Скот Сото. Третият албум на Малмстйн "Trilogy", с участието на вокалиста Марк Боулс, е издаден през 1986 година. През 1987 година друг певец, бившия вокалист на Рейнбоу Джо Лин Търнър, се присъединява към групата. Същата година Малмстийн претърпява сериозен пътен инцидент, удря своя Ягуар ХКЕ в дърво, като остава в кома за една седмица. Засегнати са нервите на дясната му ръка. По трагична случайност на съдбата, във времето, което прекарва в болницата, майка му умира от рак. През лятото на 1988 година той издава своя четвърти албум "Odyssey". Одисея става най-хитовия му албум, дължащо се главно на първата песен "Heaven Tonight". Концертното турне Русия е записано и излиза през 1989 година като негов пети албум "Trial by Fire". Малмстийн става новатор и допринася за еволюцията на модерната рок китара, по-специално с включването на неговите ладови прогресии, повлияни от класиката техники, срещани рядко в рок музиката. Той е признат, заедно с Ранди Роудс, за популяризирането на неокласическия хеви метъл стил и вдъхновяването на ново поколение музиканти, свирещи на електрическа китара като Пол Гилбърт, Джейсън Бекър и Тони Макалпайн. В края на 1988 г. производителят на китари Фендър Стратокастър пуска специална серия китари с подписа на Ингви Малмстийн, чест оказвана до този момент само на него и на Ерик Клептън. В началото на 90-те Малмстийн издава албумите "Eclipse" (1990), "The Yngwie Malmsteen Collection" (1991), "Fire and Ice" (1992) и "The Seventh Sign" (1994). Независимо от първоначалния му успех и продулжаващия му успех в Европа и Азия, в началото на 90-те хеви метъл стиловете като нео-класическия метъл и дългите, виртуозни китарни сола губят популярността си в САЩ. През 90-те Малмстийн продължава да записва и издава албуми чрез лейбъла Pony Canyon и си спечелва верни фенове в Европа и Япония. През 2000г, подписва отново с американски лейбъл (Spitfire) и пре-издава цялата си дискография на американския пазар, включително и албума, който той счита за най-голямата си творба "Concerto Suite for Electric Guitar and Orchestra", записан с чешката филхармония в Прага. През 1993г, Малмстийн е арестуван по молба на тъщата си, която била против брака му с дъщеря си. Повдигнати са обвинения срещу китариста за заплаха с пушка (срещу тъщата) и задържане на дъщерята против волята ѝ. Обвиненията са свалени след като Малмстийн отрича инцидента. След издаването на "War to End All Wars" през 2000г, вокала Марк Боулс напуска групата. Малмстийн започва турне с бившия вокал на Ark Йорн Ланде. Поради различни проблеми по време на турнето Йорн напуска групата преди издаването на "Attack!!". Той е заменен от бившия вокал на Рейнбоу Дуги Уайт. Неговите вокали се приемат добре от феновете. През 2003г, Малмстийн се присъединява към Джо Сатриани и Стийв Вай като част от проекта G3. Той участва и като гост в два албума на кийбордиста Дерек Шериниън - "Black Utopia" (2003) и "Blood of the Snake" (2006). В тях Малмстийн свири с Ал Ди Меола и Зак Уайлд. През 2005 г. издава "Unleash the Fury". През 2007 г, Малмстийн е почетен в играта "Guitar Hero II". Играчите могат да спечелят наградата "Ингви Малмстийн", ако успеят да изсвирят 1 000 или повече ноти. През 2008 г, Дъги Уайт е сменен от бившия вокал на Iced Earth и Джудас Прийст Тим Оуенс, с когото Малмстийн е записал преди години кавър на песента на Ози Озбърн "Mr. Crowley" за трибюта "Bat Head Soup: A Tribute to Ozzy". Малмстийн има жена на име Ейприл и син Антонио (кръстен на Антонио Вивалди). Живеят в Маями, Флорида. Малмстийн е почитател на Ферари и е притежавал черен 308GTS от 1985 г. (за 18 години преди да го продаде чрез eBay) и червен 250GTO от 1962 г. През април 2007 отказва пушенето и пиенето. Специалната китара Това е специалният модел на "Фендър Стратокастър", който всъщност е въведен от Ричи Блекмор по времето на златните години на Дийп Пърпъл. Китарата на Ингви обаче, е основно в два специфични цвята: слонова кост или небесносиня. Кое е специфичното при тази китара? 1. Това са вкопаните прагове на фингърборда, както при Ричи Блекмор. По този начин се модулира по-добро вибрато с лявата ръка, струните може да се опъват повече, освен това така могат да се слагат доста по-ниско над грифа, което пък от своя страна позволява по-голяма възможност при свирене на арпежи. 2. Позициите на китарата са 21. 3. Тремолото е тип "Vintage", както е и на Джими Хендрикс, но 6-те крепящи болта са по-развинтени или завинтени по-плитко, както на Вас Ви харесва, защото така при натиск с ръчката се постига по-голямо отпускане. Ингви никога не използва механика "Флойд Роуз". 4. Китарата е с голяма глава на грифа - типичният модел от 70-те, а фигърбордът му е или от клен, или от палисандър. 5. Електронният му блок се състои от 3 бр. адаптери "Ди Марцио" тип сингъл-койл, сигнатурни, които се монтират само на тази китара, 5-степенна бленда за превключване, 1 потенциометър за усилване и намаляване и два за тембъра. Изходният куплунг е за 6,3 мм. жак. Няма никаква активна електроника. 6. Озвучаването си Ингви го е нагласил с 6 броя усилватели "Маршал Кабинет" глава плюс колона, и използва мощни рак-системи и ефекти, както Ричи Блекмор в "Рейнбоу". 7. Китарата за чупене и/или палене е евтина имитация, предварително разрязана и слепена по такъв начин, че при удар да се разлети на парчета. Това няма как да се постигне с друга китара - "Фендер Стратокастер" се славят с изключителната си здравина. Когато китарата бива строшена, специално наети майстори я събират, поправят и слепват и след това тя отново влиза в работа. Тези китари не се ползват за друго, освен за тази част от шоуто, където Ингви, незабелязано подменил китарата, я прави на парчета. А когато хвърля назад хубавата китара, зад сцената има хора от екипа, коъто я ловят с одеяло във въздуха и им се плаща само за това.http://bg.wikipedia.org/wiki/Ингви_Малмстийн

No comments

За музиката ,музиката и още нещо

Tuesday, 29. September 2009, 07:14:56

В книгата си 1984 Джордж Оруел ни запознава с един сив студен свят без музика .Дано това никога не се осъществи ! И в най тъмните векове от историята музиката е спасявала човечеството. Тя е най добрият проводник на историята.Има редица случаи когато историята е изопъчавана от различни автори но произведение написано от композитор независимо от коя епоха е съхранено и звучи както е звучало и тогава.Само чрез музиката можем да се пренесем във времето . Около 10 години бях забравил за съществуването на музиката.Бях се обидил на света за нещо което отдавна съм забравил.Затворих се в себе си и пуснах щорите за приятели , близки , и музиката. Лиших се постепенно от всичко което въпроизвеждаше музика.Не гледах телевизия и не слушах радио.Чалгата беше навлязла много сериозно навсякъде и това ми помогна много за моето уединение до момента в който ретрото стана модерно.Заговори се за такива радиостанций. Първият път слушах около 30 часа музика по една такава станция.Набираха скорост в ефира и провеждаха допитване коя е песента на столетието или нещо такова.Нон-стоп звучаха стари парчета кое от кое по познати и хубави.Хиляди спомени като забравен филм се явиха пред мен.Това ме зареди стахотно и се почувствах отново жив .Отворих вратата на живота с помоща на музиката. Дрън ,дрън ,дрън,затропаха глупостите по тенекиеният покрив на жалкото ни същетсвуване защото без музиката то ще бъде точно такова