mnoolosh

Al Bano & Romina Power

Wednesday, 25. November 2009, 07:41:01

Felicita , песен навяваща много спомени. Бях с жълтеница и лежах в една болница в страна забравена от бога. Пустинята Каракум и аз на около 5 километра от градчето със същото име. Болницата беше в средата на нищото или по точно в пустинята . От никъде нищо и само една бетонна ограда с бодлива тел отгоре. Наблизо преминаваше река Кашкадаря и може би на това се дължеше оскъдната зеленина в болницата . Реката е вечно мътна и топла но все пак е река. Болницата беше голяма барака с много препълнени стаи и дълъг коридор който също беше препълнен с легла и мрънкащи болни на тях. Минавайки от там трябваше да внимавам да не бутна на някой стойката с банките. 10 дни почти не ставах но след това се надигнах поглеждайки към столовата. Малко по мръсно място от стаите с няколко маси върху които по здравите вече дъвчеха варена риба с вкус на найлон . Точно тогава майка ми донесе един касетофон и касети с музика .Там се оказа и песента Felicita . Не ми даваха да чета но тайно преглеждах едни малки книжки „Антени ‘. Такава беше първата ми среща с музиката на Албано и Ромина .

No comments

Кофти мисли

Monday, 23. November 2009, 17:46:29

България с всеки изминал ден се превръща в това което се надявах да забравя и никога да не се завръща.
Тоталитаризма или диктатурата е управление което не пожелавам и на враговете си . За съжаление точно това се случва на моята родина .
Трябва ли да попитам преди да я назовавам моя, току виж някой ме разбрал в прекият смисъл ?
Да управляваш със страх народа си е патент на комунистите които са си потенциални терористи защото взимат властта обикновено с кръв и ако може завинаги.
Много е удобно за управляващите такова управление защото който им поиска отчет или зададе неудобен за тях въпрос просто изчезва .
Изчезва икономически , политически , психически . Изчезва така , че даже най близките му хора се срамуват от съществуването му и се стараят по бързо да го забравят защото е различен и инакомислещ .
При тоталитаризма и диктатурата не може да мислиш a само да цитираш вожда и да четеш лозунги.
То няма и какво друго да прочетеш защото всички медии се надпреварват да публикуват същите тези лозунги призоваващи към смирение и неизменно да се следва курса на партията и светлият път на вожда .
Път или магистрала няма значение . С еднаква лекота той обещава да ги построи и по тях да стигнем до новите и лъскави заводи за преработка на боклуци .
Тъжен и смачкан е българинът в края на първото десетилетие от новият век. За жалост тъжен и смачкан ще бъде и в последното десетилетие на този век . Седнал на края на пропастта , дъвчейки една много , много малка изсъхнала вегетарианска пица от миналата година . Загледан в цветовете на хоризонта и загърбил боклука който е осеял родината му .

Не построихме светлото бъдеще но ще построим нови затвори !
Нови частни затвори ако трябва да сме точни. Затвори в които всеки от нас ще се чувства уютно и по европейски щастлив . Щастлив защото всичките ни права на затворници ще бъдат стриктно спазвани .

No comments

Минало незабравимо

Tuesday, 17. November 2009, 12:42:10

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
Да пиеш вода от кварталната чешмичка или от втория етаж на най-близкия вход.
Да пращаш баба ти всеки вторник да ти купува Пиф с играчки или с кориците от руската книжарница зад Плиска.
Да дежуриш в училищната кабинка веднъж в срока.
Да си гледал 20 пъти Манастира Шао Лин.
Да събираш 50 стотинки за дъвки Турбо, а по-късно да играете на картинки.
Да играеш на пирамидки, биренки и сирийци.
Да се събират лятото деца от няколко блока рано сутрин, за да играете на фунийки.
Да си купиш тройник(?) за 15 стотинки, където да слагаш черно-бели снимки на Конан Варварина за по 20 стотинки.
Да не казваш, че имаш видео вкъщи, за да не ти го окраднат.
Да си оправяш колата пред блока.
Да си носиш минерлна вода в дамаджани. Да пазаруваш с твоя торба.
Да гепиш плодове от съседните вили.
Да ходиш на летен лагер от училище или от работата на баща ти/майка ти.
Да изврънкаш баща си да ти уреди лагери и да ти сглоби лагерницата като хората.
Да носиш руски часовник.
Стадион "Васил Левски" да се пука по шевовете при тъй нареченото "дерби".
Да се чудиш как така СЛАВИЯ мачка и никога не е шампион.
Да се промъкнеш привечер до плод зеленчука и да вземеш една диня промушвайки я изпод навеса.
Да събираш хартия и да я предаваш по 6 стотинки килото на вторични суровини.
Да хващаш трамвай 9 до Хладилника и да си купиш снимки на Вейдър или Аксепт от стрелбището.
Да се возиш на лифта от Княжево до Копитото.
Да гледаш тъжно как класната ти се мазни на съученика, защото баща му е барман в Японския и може да уреди долари за корекома.
Баща ти да си слага риза и връзка като отива да празнува Нова година.
Да се пускаш по Бай Генчо с мини ски.
Да се пускаш по Романски с мини ски.
Да пускаш по Лалето с мини ски и да те псуват яко, че им ореш пистата.
Да играеш на стеничка.
Да гледаш Всяка Неделя с баща ти заради Пинко Розовата Панетра или Ууди Кълвача.
Да ти викат да се прибираш, за гледаш по руската военни филми.
Да ти викат да се прибираш, защото гиантския слалом започнал.
Да гледаш по руската "Какво? Къде? Кога?"
Да чакаш с нетърпение Новогодишната нощ, за да гледаш яки филми.
Да караш ролковите кънки на майка си.
Да уважаваш възрастните хора и да им отстъпваш място в градксия транспорт
Да няма трафик и чалгаджии.
Локумени вафли от 6 ст или обикновени Тракия от 5 ст.
Транзисторът ВЕФ 202 или Селена.
Пушенето зад ъгъла през голямото междучасие.
Хитачи-то задължително моно, тежко поне 3 кила, края на 1979.
Или магнетофоните руско призводство, Юпитер ли бяха, грамофон Видеотон или Унитра, първите видомагнетофони Бета-макс, филмите "Младите влюбени доктори", "Първа кръв" със Сталоун или първия филм на Том Хенкс "Ергенско Парти"!
„Латвия” бяха първите ванове, или тогава наречени микробуси!
Сутрешните проверки за чисти обувки на входа на даскалото, също и за пострижка!
Доброволните отрядници, които бдяха за морала на децата по градинките.
На училище в събота!
Съботните нелегални вечерни купони в някой съученик!
Надрасканите ученически чанти от противогаз, ръчно правените шаблони и после надписи с блажна боя...
Вчера! (Филмът)
Да чакаш 2 часа за вестник "Старт" (единствено и само заради отбора на последната страница) Големият "Отечествен фронт" в петък и "Народен спорт" в понеделник, четвъртък и събота.
Турнира "Варненско лято" и бразилците от "Олария", с вратаря със звучното име Мандарино
Да играеш на войници на най-близкия строеж или да се биеш с "мечове" срещу момчетата от другия квартал.
Да събираш монети от 10 ст. в еднолитрова бутилка от швепс.

И днес

Да си включиш плазмата и от екрана Б.Б. да те погледне въпросително.
Да не можеш когато излизаш да си оставиш ключа под изтривалката защото са я откраднали.
Да пишеш на някое другарче по skype от ДАНС да те четат.
Да не може да ходиш в градската баня защото не работи.
Да не можеш да позвъниш на съседката защото от решетки не можеш да стигнеш до нея.
Да не бързаш да се прибереш защото си спрял парното ,
Да не може да отидеш на сладкарницата защото ще ти струва дневната надница.
Да не може да си отключиш с ключа който ти е на врата защото врата е разбита.
Да не ти върнат като ресто дори и две лукчета а ако много знаеш може и да те набият.
Да не си абониран за нито един вестник и тайно да измъкваш на комшията проспекта от Метро.
Да се качиш в асансьора и да се събудиш в Пирогов.
Да не пушиш защото не можеш да си го позволиш.
Да не пиеш кафе а някаква тъмна течност с неясно съдържание от автомат на улицата .
Да отидеш до Мола и цъкайки да си излезеш.
Да си свариш домашна ракия а Министъра да ти вземе половината за постната пица.
Да не може събота и неделя да гледаш нищо по телевизията защото ако случайно си платил кабела от екрана те заливат Иван и Андрей ,пилета които стрелят докато край тях прелитат превръзки с крилца,облекчаващи се хора след приемането на рекламираният медикамент,и много други с които през седмицата преглъщаш оскъдната вечеря.
Да не може и едно яйце да метнеш по екрана защото ще останеш без пържени филийки за закуска.
Мога още да пиша но ми стана гадно…..
Не ,че едно време беше по хубаво но днес е мнооолошо.

No comments

Lisa Stansfield

Thursday, 12. November 2009, 13:25:15

Певицата от Англия Lisa Stansfield е била вокал на гупата Blue Zone. Започва соло кариера и печели симпатиите на публиката с албума "Affection" от 1990, нейният дебютен. Албумът се превръща в платинен, достига до номер три в поп класациите и покорява R&B чартовете с парчето "All Around the World". "Affection", както и послеедвалия го "Real Love" са сълбоко повлияни от доското на ‘70-те и Barry White.

След дълга пауза, Lisa издава едноимения си албум през 1997, а на следващата година и "#1 Remixes".Родена през 1966 г. в Манчестър, Лиса Стенсфилд израства с песните на Даяна Рос и "Сюпримс", които били любими на майка й. Първите си записи прави на 15, обича Марвин Гей и Бари Уайт. Горе-долу тогава се събира с приятели за първата си група "Блу Зоун". После решава да продължи сама. Феноменалният успех за Лиса идва през 1989 г. с All Around The World. Днес тя е символ на британската соул музика, прави дуети с някогашните си кумири и има четири албума. Последният от тях - Biography е събрал 19 от най-добрите й композиции. След 17-те песни са This is the right time, Never, never Gonna Give You Up, All Around The World.

No comments

Anastacia

Sunday, 8. November 2009, 09:27:26

Create a playlist at MixPod.com

http://vbox7.com/play:1f589de4

No comments

Norah Jones

Tuesday, 3. November 2009, 21:20:17

Norah Jones е родена на 30 март 1979г. в Ню Йорк. Кариерата й на пианистка, певица и автор на песни започва през 2002г. с дебютния й албум Come Away With Me, който продава над 18 милиона копия. Jones прекарва детството си с майка си Sue Jones. Завършва университета в Северен Тексас със специалност джаз пиано. През 1999г. заминава за Ню Йорк, където се изявява с групата Wax Poetic. Музиката на Jones, често е сравнявана с тази на Billie Holiday и Nina Simone. През 2003г. Norah Jones печели 8 награди Грами, включително и за най-добър изпълнител. Вторият й албум Feels Like Home, излиза през февруари 2004г. Той е повлиян от кънтри музиката. Продава повече от милион копия само за една седмица. Същата година списание TIME обявява Jones за една от най-въздействащите личности на 2004г.

1 comment

The Beatles

Tuesday, 27. October 2009, 23:44:07

“Християнството ще си отиде… ще изчезне, няма защо да спорим за това… Ние сме по-популярни сега от Исус.” Джон Ленън

Групата е основана като Куоримен (Quarrymen) през 1955 г. в Ливърпул. Тъй като всички членове нa групата са от града, тя е наричана „Ливърпулската четворка“. Свирят на обществени мероприятия, сватби, но не се стига до студийни записи. По това време Джон Ленън е впечатлен от изпълненията на Елвис Пресли. Създаване на групата известна като Бийтълс През 1960 г. групата се преименува на Бийтълс (The Beatles) като преди това преминава през множество други варианти - Long John and The Beatles, The Silver Beetles, The Beat Brothers. За произхода на името на състава Бийтълс (Beatles) има няколко предположения, но не и точен отговор, Джон Ленън твърди, че е видял името насън. Предполага се, че е по аналогия със състава на Бъди Холи "Щурците" (The Crickets), но думата бръмбари (Beetles) е променена на Beatles, където beat означава удар, ритъм. В периода 1960-1962 групата гастролира на няколко пъти в Хамбург и пее в различни клубове. На 10 април 1962 Стю Сътклиф умира от кръвоизлив в мозъка. Една от версиите е, че това е вследствие травма на главата след сбиване в клуб в Германия. По това време техен мениджър е Брайън Епстайн, който умира през 1967 от свръхдоза приспивателни. След гастролите в Хамбург, Бийтълс стават популярни и в лондонските клубове. През септември 1962 излиза сингъла Love me do, който се качва до 17-то място в класациите във Великобритания. Това се приема като значителен успех на все още новата и непозната група. Първият им албум излиза през март 1963 и се нарича Please Please Me. Вторият With The Beatles продава повече от един милион копия само в Англия. От 1962 с двама нови членове Бийтълс добива окончателния си вид: Бийтълмания През 1963 г. започва Бийтълманията и групата се качва на върха на музикалните класации. Много други групи се опитват да имитират техния звук. Прическите им стават най-новата модна тенденция. По това време започват да ги наричат и The Fab Four, съкратено на The Fabulous Four което означава Великолепната четворка. През февруари 1964 година Бийтълс пристигат на турне в САЩ и са посрещнати от близо 4000 души почитатели на летището в Ню Йорк. Те се появяват два пъти в изключително популярното по това време в Америка шоу на Ед Съливан (Ed Sullivan Show) и събират рекордна телевизионна публика от 73 милиона (почти половината от населението на САЩ тогава). Само през 1964 издават седем албума. Излиза и първият им филм A Hard Day's Night. През август 1965 пеят в препълнения стадион в Ню Йорк пред 55 хилядна публика, също рекорд за това време.[3] През 1965 г. самата английска кралица Елизабет II ги кани в Бъкингамския дворец, за да ги награди с най-високото отличие във Великобритания - прави ги членове на ордена на Британската империя (Order of the British Empire), отличие давано дотогава само на военни пълководци и държавни глави. През 1965 издават 4 албума. Излиза и вторият им филм Help!. Усещане за края Групата продължава със своите многобройни турнета и концерти по света, включително в САЩ - през 1966 пеят в Лос Анджелис. През същата година издават само два албума и предизвикват негодуванието на много религиозни среди, когато Ленън в едно интервю заявява, че Бийтълс са по-известни от Иисус Христос и че християнството е на отмиране. Бийтълс правят (както се оказва по-късно) последната си публична изява - платен концерт, на стадиона Кендълстик парк (Candlestick Park), днес Монстър парк (Monster park), в Сан Франциско на 29 август 1966. Групата иска да се съсредоточи на писането и записа на песни. През 1967 излиза албума Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, а през 1968 двойният албум The White Album. През тази година групата прекарва известно време в Индия. Краят През 1969 година напрежението и неразбирателствата в групата се засилват. Все по-ясно започват са се открояват индивидуалните вкусове и стилове на отделните членове. По това време Джон Ленън формира романтично и професионално партньорство с Йоко Оно. Някои среди обвиняват нея и я сочат като главна причина за разпадането на групата, но истината е, че отчуждението вече е започнало. През септември 1969 година Джон заявява на групата, че напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично докато не излезе последният албум на групата. Разпадането на Бийтълс е обявявено през април 1970, един месец преди да излезе последният им, може би най-успешен албум Let It Be и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. Официално, със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 година. След Бийтълс Джордж Харисън: продължава соловата си кариера и издаването на албуми до смъртта си на 58 годишна възраст през 2001 от рак на белите дробове. Участва в концерти с Дийп Пърпъл, Боб Дилън, Принс и на фестивала в Сан Ремо. Интересува се дори от българска народна музика, впечатление му прави хор "Мистерията на българските гласове" с необичайното си звучене. Джон Ленън: участва в различни политически акции, пацифист, през 1971 излиза албума му Imagine ("Представи си"). След дълги борби с имиграционните власти в САЩ, най-накрая му е позволено да остане да живее в страната през 1975. През същата година му се ражда син, когото наричат Шон. Джон Ленън официално прекратява музикалната си кариера и с удоволствие се заема с отглеждането и възпитанието на сина си. На 8 декември 1980 година вечерта е застрелян на прага на нюйоркския си апартамент. Той е само на 40 години. По цял свят в продължение на часове радиостанциите и телевизията предават песни на Бийтълс и Джон Ленън. Пол Маккартни: създава група на име Wings ("Крила") и дълго време гастролира с жена си Линда. След нейната смърт продължава соловата си кариера. Записан е в книгата на Гинес като най-успешният музикант за всички времена. Ринго Стар: продължава да прави турнета със състава си All Starr Band, да издава албуми и да участва във филми. Членове на групата * Джон Ленън - китара, вокал, композитор * Пол Маккартни - бас китара, вокал, композитор * Джордж Харисън - китара * Стю Сътклиф - китара (до 1961) * Пийт Бест - ударни инструменти (до 1962) * Ринго Стар - ударни инструменти (от 1962)

No comments

Pink Floyd

Monday, 26. October 2009, 22:40:40

Задълбочени философски текстове, музика, просторна като Космоса, изключително въздействащи със звук и светлина концерти, правят Pink Floyd не просто успешни, а уникални. Групата e продължението на една рок-банда от 1964, минала през различни имена като Sigma 6, Тhe Meggadeaths, The Tea Set, The Abdabs и The Screaming Abdabs. Когато групата се разцепва, някои от членовете й - китаристите Rado "Bob" Klose и Roger Waters, барабанистът Nick Mason и клавиристът Rick Wright - сформират нова група, наречена The Pink Floyd Sound, взаимствайки първите две имена на блус музикантите, Pink Anderson and Floyd Council, а по-късно съкращават името на Pink Floyd. Когато към тях се присъединява китаристът и певец Syd Barrett, Roger Waters поема бас-китарата. Дебютният албум на групата, The Piper at the Gates of Dawn (1967), и до днес е считан за първокласен пример на Британската психеделик музика. Критиците го определят като един от най-добрите дебютни албуми на всички времена. За неговото представяне Pink Floyd тръгват на съвместно турне с Jimi Hendrix, което още повече увеличава популярността им. Славата и стресът от интензивните турнета и концерти подтикват Syd Barrett към употребата на психогенни вещества (особено ЛСД). Умственото му състояние става много нестабилно, а поведението му - непредвидимо и неконтролируемо. Последният концерт на Barrett с Pink Floyd е на 20 Януари 1968 в Hastings Pier, след което бива изгонен от групата. След като записва няколко соло-албума (The Madcap Laughs и Barrett), през 1970 Syd Barrett се оттегля от музиката и води спокоен живот в родния си Cambridge до смъртта си на 7 Юли 2006. В периода след напускането на Syd Barrett, Waters, Wright и Gilmour експериментират доста със звученето си, заради което биват свързвани с „психеделик” сцената. Превръщат се в отличителна група, много трудна за дефиниране и класифициране. Разнообразието от стилове и първокласните им текстове правят музиката им уникална. В първата половина на 70-те групата издава два от своите албуми-шедъоври - The Dark Side of the Moon и Wish You Were Here. Звученето им е много по-изчистено и полирано, а текстовете - философски и запомнящи се. Gilmour е доминиращият вокал, но често прибягват и до използването на женски хор. А саксофонът на Dick Parry се превръща в отличителна част от стила на групата. Албумът от 1973, The Dark Side of the Moоn, има изключителен успех, става # 1 в американските чартове и до днес се счита зе един от най-продаваните албуми на всички времена с Top 20 хита "Money". Албумът е концептуален и разглежда теми като умопомрачение, невроза и слава. Издаденият през 1975 албум Wish You Were Here е другият голям връх в кариерата на Pink Floyd. Албумът е посветен на Syd Barrett и включва брилянтното изпълнение Shine On You Crazy Diamond, свързано с психическото разстройство на Barrett и включващо в заглавието си акроним на името му. Pink Floyd минават през различни творчески периоди, когато доминиращите фигури се сменят - Roger Waters (1976-1985) и David Gilmour (1987-1995). От периода, в който Roger Waters упражнява повече контрол върху Pink Floyd е и епичната рок-опера The Wall (1979), отразяваща чувствата на Waters към неговия баща, загинал във Втората Световна Война и циничното му отношение към политически фигури като Маргарет Тачър и Мери Уайтхаус. От този албум е и # 1 хитът Another Brick in the Wall (Part 2). През 1982 режисьорът Alan Parker заснема филма Pink Floyd: The Wall с участието на създателя на Boomtown Rats - Bob Geldof. През 1985 Roger Waters се оттегля от групата, описвайки я като „творчески изчерпана”. Но през1986 Gilmour и присъединилият се по-рано към тях Nick Mason започват записите на нов албум. По това време Roger Waters работи върху втория си соло албум - Radio K.A.O.S. Новият албум на Pink Floyd, A Momentary Lapse of Reason, достига # 3 в Обединеното Кралство и САЩ. Издаденият през 1994 The Division Bell е много по-добре приет от критиците и достига # 1 както в Обединеното Кралство, така и в САЩ. През 1995, групата получава първата си и единствена Grammy награда за Най-добро рок инструментално изпълнение за Marooned. На 17 Януари 1996 Pink Floyd са официално включени в Rock and Roll Залата на Славата. На 2 Юли 2005 групата се събира за участие в инициативата Live 8, след което усилено се тиражират слухове за евентуален реюниън и последвало го турне. На 31 Януари 2006 David Gilmour прави официално изявление пред La Repubblica, в което категорично опровергава слуховете за повторно събиране на Pink Floyd. През 2008 шведският крал Густав връчва на групата наградата "Полар" - най-високото отличие на Швеция - за цялостния им "монументален музикален принос и улавянето на настроенията и духа на едно цяло поколение".http://www.starfm.bg/pink-floyd.html

No comments

Немного жаль

Monday, 19. October 2009, 05:56:21

Тъжно , тъжно и дъждовно. Дъждовното време не е оправдание за състоянието на духа.То само ни предразполага към уединение и размисли . Това не е лошо стига много да не се задълбочиш защото тогава достигаш до най съкровенното , а от него боли .

1 comment

Rainbow

Thursday, 8. October 2009, 08:58:25

[1] (на английски Rainbow) е британска хард рок група. До разпадането си през март 1984 г. през нея преминават над 20 участници, като единственият участник във всичките ѝ формации е китаристът и основател Ричи Блекмор. С Рони Джеймс Дио Групата е създадена през 1975 от напусналия „Дийп Пърпъл“ Ричи Блекмор, заедно с вокалиста Рони Джеймс Дио, басиста Крейг Грубър, барабаниста Гари Дрискъл и кийбордиста Мики Лий Соул. Всички освен Блекмор са от последния състав на група Елф, като Блекмор заменя китариста и сменя името на групата. Блекмор кръщава групата с името „дъга“, заимствано от „Rainbow Bar&Grill“ — свърталището на рокендрола в Лос Анджелис. Дебютният албум на групата „Ritchie Blackmore's Rainbow“ („Дъгата на Ричи Блекмор“) излиза през 1975 г. и включва хита „Man on the Silver Mountain“ („Човекът върху Сребърната планина“). Първият голям успех идва през 1976 г. с „Rising“ („Издигане“). Албумът се продава добре в продължение на години. Той дори е приеман за един от най-добрите албуми в хард рока на 70-те. Последният албум с Дио е „Long Live Rock N Roll“ („Да живее рокендрола“), издаден през 1978 г. Той води със себе си и големия комерсиален успех. През 1979 г. Дио напуска групата в посока Блек Сабат, С Греъм Бонeт Мястото на вокалиста е заето от Греъм Бонет, който записва петия албум на Рейбоу от 1979 г. — „Down to Earth“. С Джо Лин Търнър За следващия албум е поканен вокалистът Джо Лин Търнър. С него групата издава „Difficult to Cure“ („Трудно за лекуване“). Следва „Straight Between the Eyes“ („Право между очите“). Скоро идва и последният албум на групата „Bent Out of Shape“ („Отклонение от формите“), в който доста от състава на групата е вече променен. Във всеки от албумите с Търнър има по един сингъл, който достига Топ 10 на Великобритания или САЩ. Блекмор решава да се върне в "Дийп Пърпъл" през 1984 г. и Рейнбоу престава да съществува до 1994 г. През 1994 г. е второто събиране на групата в състав: Ричи Блекмор, китара Дуги Уайт, вокал Джон О'Райли, ударни Грег Смит, баскитара Пол Морис, клавишни Кендис Найт, беквокали През септември 1995 е издаден последният албум „Stranger in Us All“ („Странникът във всички нас“). През октомври 1995 г. започва световно турне на „Рейнбоу“, включващо концерти в САЩ, Япония и Европа. За това турне титулярния барабанист Джон О'Райли счупва ребро и е заместен от Чък Бърги (свирил с групата известно време в първия период на „Рейнбоу“). В началото на 1997 г. групата се разпада и Блекмор създава групата Блекморс Найт. Сред останалите музиканти, които са били част от групата, са Кози Пауъл, Джими Бейн, Роджър Глоувър. Member history: