Thursday, 25. January 2007, 15:59:19
Ще слезем на тази гара....
... ще се настаним в хотела...
.. ще идем до двореца...
... ще разгледаме рибарските кули...
... ще се поклоним на Сент Ищван (бай Стефчо, по нашему)...
... вечерта ще се повозим на това корабче...
... сутринта ще идем на литургия...
... после на площада на героите...
... да ти разкажа историята на братския унгарски народ...
... после на пазар на Ваци утца...
... ще се разходим по Маргит сигет...
... ще влезем с взлом в Парламента...
... ще поплуваме в Дунава...
... ще попеем...
... и най-накрая ще се приберем вкъщи...
...и с кораба към къщи...
Wednesday, 25. October 2006, 08:38:50
В повечето обяви се срещат едни и същи изрази, в които работодателите влагат различен смисъл... ето и една от възможностите за тълкуване 
(четете внимателно, важни са!)
"Гъвкаво работно време" - идваш в 9 сутринта, тръгваш си в 1 през нощта и ако закъснееш 15 минути на следващата сутрин, те глобяваме. Събота и неделя са работни дни. С две думи - легализирано робство.
"Работа в млад и амбициозен екип" - не можем да се понасяме, но се търпим.
"Възможност за чести командировки" - ще забравиш как изглеждат близките ти.
"Динамично развиваща се компания" - на шефа всеки ден му хрумва нова идея.
"Самоинициативност" - нищо няма да ти обясним, но ти сам ще се питаш, какво се иска от тебе.
"Изключително добри организационни способности" - в офиса е хаос, дано да го оправиш.
"Отговорен и лоялен" - очакваме, че ще си затваряш устата, каквото и да видиш в офиса.
"Възнаграждение, обвързано с резултатите" - никой резултат не е достатъчно висок, И бъди доволен, че си получаваш парите всеки месец.
"Готовност за работа във вече изграден екип" - внимавай, къде стъпваш и чия чаша използваш.
"Отлични комуникативни способности и умения за работа в екип" - никога не отказваш кафе с колежките, обичаш да клюкарстваш.
"Опит за работа с клиенти и добра комуникативност" - най-вече се надяваме да си добра лъжкиня.
"Конкурентно заплащане": Ние оставаме конкурентноспособни като ви плащаме по-малко от нашите конкуренти.
"Присъединете се към нашата динамична компания": Нямаме време да ви обучаваме, ще трябва да се оправяте сам.
"Търсим енергични, открити, трудолюбиви хора": ... които още живеят с родителите си и биха се съгласили на джобните пари, които им даваме.
"Не държим на официалното облекло": Не плащаме толкова, че да очакваме от вас да се обличате добре;
"Държим на стриктното изпълнение на сроковете": Ще бъдете с половин година назад в графика още на първия си ден.
"Възможно е извънредно работно време": Понякога всяка вечер, понякога всеки уикенд.
"Задълженията не са точно регламентирани": Ще бъдете "момче за всичко".
"Трябва да имате око за детайлите:" Нямаме качествен контрол.
"Висшето образование е плюс": Освен ако не сте загубили тези пет години в учене на нещо безполезно като философия, литература или религия.
"Търсим хора с амбиция за кариера": Жените, кандидатстващи за позицията, трябва да са без деца (и да си останат така).
"Кандидатствайте лично": Ако сте стар, дебел или грозен, ще ви се каже, че мястото вече е заето.
"Ние ще ви се обадим": Намерили сме човек за позицията; конкурсът е само законова формалност.
Monday, 2. October 2006, 20:59:46
Wednesday, 12. July 2006, 09:23:35
Én csak meg szeretném neked köszönni, de mivel a magyarom nem valami jó
ezért eltartott egy ideig. A hét amit nálad tölthettem gyönyörű volt. Nagyon
élveztem és még ki is tudtam magam pihenni. Csak remélni merem hogy számodra
nem volt megterhelő . Ölellek és remélem, hogy nemsokára újra a
teraszon napozhatunk majd együtt. Szeretlek
Thursday, 1. June 2006, 12:28:37
I hope you're feeling happy now
I see you feel no pain at all it seems
I wonder what you're doin' now
I wonder if you think of me at all
Do you still play the same moves now
Or are those special moods
For someone else
I hope you're feeling happy now...
Skunk_Anansie-Hedonism.mp3
Monday, 29. May 2006, 19:17:42
Напоследък става доста модерно да се самоанализираме. Не че хората не го правят принципно, но ми се струва, че в момента има някакъв "бум". Лично това на мен много ми помогна преди известно време, защото както често се случва ми беше по-лесно да се самозаблуждавам. И за да видя нещата от различни гледни точки, помолих най-близките ми хора да направят списък с всички положителни и отрицателни черти, които притежавам. Това междудругото ви го препоръчвам (ако разбира се можете да търпите критика!). И така, интересувайки се все повече от тази тема, съвсем случайно попаднах на една статия, която малко ме стресна. В нея обясняват, че нещо, което често ми се случва, е болест! А именно Прокрастинация - отлагането на работата за "утре"... Имаше много примери за тази "болест", най-типичният е как започваме да чистим в момента, в който трябва да свършим нещо, което не ни е приятно. Според статистиката всеки 5ти страда от това. И така във почти всички примери успях да видя себе си 
С други думи и в двата типа прокрастинатори: едните, които се оправдават с креативността, а именно като трябва да свръшат нещо в последния момент го правят много по-ефективно и качествено и затова го отлагат, а другите са тези, които бягат от самата работа, за да не се разочароват и после винаги имат оправдание като "нямах време и затова не се справих". Но също така забелязах, че напоследък се случва все по-рядко и явно работя в правилната посока Само не разбирам защо трябва да казват на хората, че са "болни" от това... и без това всички си имат достатъчно проблеми, за да им се добавят нови. Но нали и пресата трябва да живее от нещо 
А колкото по-шокиращо, толкова повече се чете...
Monday, 15. May 2006, 20:37:06
Принципно понеделникът е хубаво нещо. Започваш седмицата, решаваш, че ще направиш всичко онова, което не си направил през изминалата седмица, месец, година, че всичко ще е перфектно... до момента, в който не трябва да отвориш очи и да се надигнеш от хубавото топло легло. Всяка неделя вечер си мисля колко неща ще свърша на следващия ден, но на сутринта единствената мисъл в съзнанието ми е "защо трябва да ставам и защо уийкендът свърши?!" Най-лощият вариант е да решиш в неделя вечер да си мнооого деен, като например да тренираш много усилено (в случай, че не си го правил скоро) и да излезеш след това да пиеш с приятели. Повярвайте ми, на следващия ден не искате слънцето въобще да изгрява и още по-малко да вършите полезни неща в рамките на 12ч. Та, така започна моята сутрин... Махмурлук + безумна мускулна треска! Разбира се закъснях и за работа, и за лекции. И на двете места се опитаха да ми обяснят колко много неща ме чакат през следващите дни - мнооого оптимистично. След това си направих график за следващите седмици, за да успея да свърша всичко и установих, че поне 2 месеца няма да се почива Ее как да ме кефи понеделникът 
?!
Wednesday, 10. May 2006, 20:55:06
Случвало ли ви се е да се борите за нещо, да го искате много силно, да давате всичко от себе си, за да го постигнете и когато най-накрая имате възможност да го направите - просто се отказвате, вече не го искате?! Било то някаква съкровена мечта, приятелство или нещо съвсем различно... Кога си слагаме някаква граница и преставаме да се борим за това, което искаме?! Преди години в училище учителката ни по информатика каза "не си мислете, че ще станете велики, че ще имате всичко, което поискате...животът е съвсем различен"... след няколко минути тя продължи да разказва "когато бях ученичка си мислех, че ще стана много известен човек, ще имам огромна къща на морето, ще имам перфектна работа и семейство без проблеми, но нещата се стекоха по съвсем различен начин. Завърших информатика, станах учителка и сега всички ме тъпчат на работното място срещу никакви пари, дори забравям за какво съм си мечтала едно време." Тогава аз честно казано много й се ядосах, защото реших, че тя няма право да убива мечтите на нас, децата, и също така я помислих за слаба, тъй като тя е избрала да не следва своите мечти. Може би и сега бих реагирала така, ако чуя тази реплика, но забелязвам, че за някои неща постъпвам по подобен начин... и не само аз, а много хора. Дали се предаваме защото е по-лесно или просто не го искаме достатъчно силно?!
Thursday, 4. May 2006, 19:41:47
Ако говорим за действителността - Балканкан
За този филм мога да кажа само 
Обикновено европейските филми са по-тежки от познатите ни холивудски и показват по по-особен начин заобикалящия ни свят и това, което се случва в него. Също така, рядко се наблюдава хепи енд... Балканкан показва действителността на Балканите по един невероятно комичен начин 
Разбира се, няма да ви го разказвам, за да има елемент на изненада. А ако случайно не сте чували за филма досега, ще ви кажа, че е италиано-македонско-английска продукция С други думи, успешна комбинация от хумора на всяка една от тези страни!
А бе, куме, óди го гледай 
P.S. И нé сé притéсневай за мáкедонския, тỳрили са субтитри
Showing posts 1 -
10 of 20.
май няма такава
WIDGETIZE