Friday, 21. April 2006, 21:13:01
След малко пътешествие из западните страни, придружено от смяна на русия цвят на косата ми (оказва се важен фактор!), започнах да гледам ежедневието по съвсем различен начин. Преди няколко седмици промених коренно начина си на живот, т.е. почивката отстъпи първото място в живота ми на други по-важни неща... и може би това ме накара да се замисля за много неща. Поради същата тази причина ми се налага да прекарвам всяка сутрин около 40мин в размисли в любимия ми градски транспорт, докато се опитвам да поема глътка въздух (В тази връзка, дали някой от шефовете на СКГТ някога се е качвал в автобус 280, 76, 604 в 9ч сутринта или 6ч вечерта?!). Като изключим отвратителна миризма в автобусите (къпането за някои хора е явно древна традиция, изпълняваща се не повече от 1 на 2 месеца) и липсата на свободно пространство, това, което напоследък ми прави изключително силно впечатление, е излъчването на всички тези хора. Отдавна не бях виждала толкова погледи, излъчващи омраза, злоба, болка и това ме натъжава... Всеки е съсредоточен в себе си, опитва се да попречи на другите, дори тези други да са му близки приятели. В мислите на всички тези хора се върти думата ПАРИ и разбира се "Ако имах повече пари, щях...". Но както се казва: лесно нема! Знам, че на малко хора им е лесно да оцелеят и да преодоляват проблемите си, но... Защо никой не се замисля и за доброто?! Защо поне за момент всеки не помисли за другите и не ги направи щастливи дори за малко?! Дали този стремеж към власт и пари ще убие всичко човешко?! Искрено се надявам, че НЕ. Но наистина погледите на хората ме карат да се замислям над тези неща... Надявам се поне, че четеейки този текст, ще се замислите за поведението си спрямо най-близките си хора. Това несъмнено ще бъде оценено по-високо от това, което си представяте! Или просто се усмихвайте по-често... така нещата идтат по-лесно на местата си!
Wednesday, 29. March 2006, 20:09:01
Не мога да не споделя с вас днешното си преживяване. Наложи ми се отново да се завърна в миналото, там, където прекарах няколко прекрасни години от живота си, а именно училището. Отново седях на издрасканите чинове, гледах занемарената зелена дъска и в главата ми нахлуха невероятно много спомени. Въпреки че в университета условията не са много по-добри и поведението на голяма част от колегите не се различава от това в училищните им години, усещането в училище беше по-различно. Сега отново слушах учителите, но за първи път бях на мястото не на ученика, а на родителя (бях на родителска среща на брат ми)... Сега разбрах какво е усещането на гордост, когато казват, че детето ти е много "примерно" и странното усещане, когато съответното дете е кошмар за учителите. В този момент се замислих колко ли са се червили моите родители 
Не че не съм била добра ученичка 
От родителите се чуваха реплики като "за нищо не става, едно време ние...", други се възмущаваха, че детето им има 5 по физическо 
ужассс! какви проблеми имат хората в днешно време... А дали "децата" не биват претоварени с прекалените амбиции на родителите си и именно това да кара родителите им да ги възприемат като абсолютно деградиращи?!?! Каквото и да става, колко и да се сменят поколенията, винаги ще се чува "аз когато бях на твоята възраст не ..."
Saturday, 25. March 2006, 12:09:52
Задълбочено отражение на актуалната политика:
-Тате, какво е политика?
-Сине, представи си нашата къща. Аз представлявам капитализма, защото съм този, който носи пари вкъщи. Майка ти е правителството, защото се разпорежда с парите. Прислужницата е висшето общество, защото се занимава с най-тежките задачи. Ти си народът, защото се възползваш от облагите на системата. А твоят малък брат е бъдещето на страната. Разбра ли ме?
- Не, татко, не го разбирам.
- Нищо, не се притеснявай, ще го разбереш като порастнеш.
Същата нощ момчето се буди от непрекъснатия рев на братчето си. Отива да го види в люлката и вижда, че се е на**** и че някой трябва да му смени пелените. Отива в стаята на родителите си, за да ги помоли за помощ и вижда, че баща му го няма, а майка му, изпънала се в леглото и спи дълбоко. Той не успява да я събуди и решава да отиде при прислужницата. Когато влиза в нейната стая, вижда, че баща му @$%# прислужницата. На следващия ден...
-Тате, снощи разбрах какво е политиката.
-Колко хубаво! И какво е?!
-Докато капитализъмът &$%# висшето общество, правителството спи дълбоко без да се интересува от нищо, на народа никой не му обръща внимание, а бъдещето е затънало в лайна...
Friday, 24. March 2006, 13:43:34
След една седмица на абсолютна деградация, реших, че не може повече да се живее така. Въпросната седмица беше изпълнена с жизненоважни въпроси като: "На дивана ли да лежа или в леглото?; Да ставам ли въобще?" и т.н. Но ми се наложи да стана, защото получих няколко предложения за работа и трябваше да се вдигна поне, за да разбера какво ми предлагат 
Предложенията бяха интересни и доста различни... От работа за чест и слава (т.е. за без пари) до адски отговорна работа, предвещаваща доста безсънни нощи. Изборът беше труден и затова избрах трети вариант.
И така започнах работа преди няколко дни 
Първият ден беше леко стряскащ... Първата ми задача ме хвърли в дебрите на необятното! Светът на хидравликата, пневматиката и т.н. ми е абсолютно чужд. А именно за това трябваше да направя реклама. С много мисловна дейност родих гениалната идея 
И много доволна аз започнах да въвеждам теста на кирилица, НО... открих, че няма фонетична кирилица на компютъра, а само БДС както може би се сещате, аз не можех да пиша на БДС! Това беше най-дълго въвежданият от мен текст... Ее, поне се понаучих
И така станах като онези скучни хора, които след работа само гледат по-бърэо да стигнат до леглото... Но нали требе да се бачка!
Sunday, 19. March 2006, 22:25:01
Преди малко ми пратиха един линк, който сам по себе си не е нищо особено... но може би тези глупави въпроси ще накарат всеки от вас да зададе на себе си други въпроси, привидно много лесни, но с изключително трудни отговори! Понякога голямото количество работа и напрежение заемат изцяло мислите ни и забравяме за малките и стойностни неща. По този начин оправдавам неписането си напоследък 
Ето го и линкът:
whyP.S. благодарности на Debelix
Monday, 6. March 2006, 19:26:13
След като вчера си простихме, от днес е време за Пости (във връзка с прошката се надявам, че не съм пропуснала никой). Не знам колко сте вярващи и какво ви е мнението за постите, но аз лично мисля, че е нещо полезно. Това не значи, че не ям никакво месо, млечни продукти и т.н. Просто си мисля, че е добре за определен период от време всеки да се лиши от нещо, било то алкохол, цигари, месо... От една страна си доказваме, че можем да се справим с нещо такова и се чувстваме по-добре, а от друга страна е полезно 
Да си призная никога не съм постила (по начина, по който се възпиема от църквата) повече от няколко дни, а това е ставало абсолютно случайно. Но реших, че може би е време тази година да сложа началото, макар и малко по-различно. Само че възниква въпросът - от какво да се лиша до 23ти април...?! Времето все пак не е малко! Добра възможност би била да спра цигарите, но не пуша. Алкохол не пия много, а и повечето ми приятели имат рождени дни през следващия месец и ще се наложи поне за тяхно здраве да пийна. Така че и този вариант отпада... Затова реших, че мога да се обърна за помощ към вас. Чакам с нетърпение вашите гениални идеи , за които предварително ви благодаря 
Friday, 3. March 2006, 23:33:17
Май с това най-добре се описват последните няколко дни, месеци, години
Мързелът пак се обажда, така че ще оставя писането за следващите дни...
Wednesday, 1. March 2006, 23:27:48
Честита Баба Марта и от мен
Да сте живи, здрави и истински щастливи!
Съжалявам, че чак сега пиша, но имах дълъг ден и не успях да стигна до компютъра по-рано 
Този хубав празник мина добре... като изключим факта, че си загубих целия ден с глупости. Малко изостанах от плана си за деня (имам предвид частта с ранното ставане ) и затова реших да пропусна 30мин от най-скучната лекция на света и в това време да пия кафе и да подредя мислите си! Слънцето ме напичаше и всичко беше прекрасно до момента, в който на моята маса не реши да седне едно, да кажем, странно момиче. За да не се задълбочавам в описанието й, само ще кажа, че човек би правил почти всичко, само за да не общува с нея! Това направих и аз... Наложи ми се да чета Международните Счетоводни Стандарти, т.к. беше единственото, което имах в себе си, за да не й хрумне да ме заговори. Тези, които са я виждали, биха ме разбрали Така и не успях да си изпия кафето на спокойствие... следваха 3 изключително скучни часа при 82год. доцентка, която кипеше от енергия и ни обясняваше с огромно удоволствие, размахвайки заплашително пръст, че ние няма да завършим този факултет, защото тя ще ни скъса на изпитите по счетоводство 
. Единствените два полезни часа (май това са единствените за този семестър) бяха много интересни, а на всичкото отгоре при един от най-добрите ни преподаватели! Такива хора все още крепят надеждата у мен, че висшето ни образование ще се подобри някой ден... Последва една невероятна лекция за ... живота! Чухме части от безброй много случки, които се преплитаха по странен начин и в крайна сметка не разбрахме края на нито една от тях Научихме историята на един младеж, който "НАЧУКАЛ спалнята на няква и тя била доволна, а той пък бил завършил мениджмънт", чухме и следните реплики:
"увисна работата"
"увисна с кравата"
"месопрераТака!"
"Не е като това, което седи 45дни и се. А кашкавалът..."
"сега БНБ мисли"
"презентация на лаптоп - взаимоотношения" и т.н.
Ако не сте разбрали досега, това е лекция по търговско банкиране! (ще се въздържа от коментар)
Не научихме нищо, но поне беше забавно
Като завършек на деня се опитах да се събудя с малко ток, но само успях да изгоря кабела на лампата (дори и ръката си не успях да изгоря!)... Посъбудих се, но ще се опитам следващия опит да е по-успешен
Monday, 27. February 2006, 20:59:21
Все си мислех, че имам много късмет, но и той взе да изневерява (като женен мъж )
В квартала имам едно любимо заведение, може би единственото нормално. Под нормално разбирам добро обслужване, приятна атмосфера, посетителите не са местните "пичове", чиято цел е да покажат на останалите какъв телефон са си купили, каква кола са карали или коя ... са ...
Към всички тези предимства трябва да се прибави и добрата кухня на заведението, или по-точно моята слабост СПАГЕТИТЕ (толкова обичам спагети, че се чудя дали все пак не съм била родена в Италия). Спагетите там (в заведението) са толкова вкусни, че човек може да забрави за всичко неприятно, което му се е случило
Преди 3 седмици, след един тежък ден (студ, сняг и една 82год. баба, извинете, Доцентка, която реши, че не съм почувствала счетоводството и ще ми даде още един "шанс"), аз реших да утоля мъката си не в алкохол (както биха предположили всички), а в спагети Сядам в заведението с приятели и всеки си поръчва нещо. Стига се и до мен и аз с усмивка на лицето казвам "едни спагети и ..." дори не успях да си довърша изречението и разбрах от сервитьорката, че кухнята вече е затворила. Това беше доста странно, т.к. отидох към 19:30, а кафето е отворено до 22:30. Явно не е бил моят ден! Случва се, помислих си аз, поне мога да пийна нещо Почти седмица по-късно отново посетих същото заведние с мисълта за Спагетите! Още преди да седнем погледах дали кухнята работи, т.е. дали свети. Този път имах късмет Поръчахме си неща за пиене и в един прекрасен момент реших, че е време за моите спагети. И познайте какво?!?! Току-що си бе тръгнал готвачът 
Отчаяна пак трябваше да си поръчам нещо за пиене... Преди няколко дни направих пореден опит да опитам любимите си спагети. Предвидливо преди да седнем попитахме дали дъ фъкин кухня работи и за пореден път късметът ми изневери... Но поне този път не останахме в заведението! Все пак 3 пъти вече ме прецакваха, стига толкова! Реших, че ДНЕС е денят, в който най-накрая ще си поръчам Спагетите! Всичко изглеждаше прекалено добре... имаше хора, които ядат, кухнята работеше, по всичко си личеше, че ДНЕС ще ям спагети Дори успях да си ги поръчам! И точно 2мин след това спря токът в половината заведение!!! Забележете, в половината! Точно в тази част, където е кухнята... Това ако не е късмет?!?!?
Краят и началото 
WIDGETIZE