Night blogging

Удари ме! Без това съм паднал.
Просто ме стъпчи и се изсмей.
Все едно ти е дали ще страдам.
Все едно ми е на мен.

Аз отдавна нищо не усещам.
Ти отдавна ме превърна във това.
Смей ми се сега, красива вещице,
докато ме мачкаш във калта.

Нека да умра. Да те забравя.
Да не помня устните ти върху моите.
После прероден ще се изправя
със очи, загледани във новото.

И ще мога да се влюбя в друга.
Ще обичам повече, отколкото сега.
Хайде вещице, убий ме бързо!
Че ме чака нейде Любовта.