Пирамиди, фараони...

Пловдив, вечер, бул. Княгиня Мария Луиза. Разхождам се с приятели. Вървим от "Авеню" към градинката срещу църквата "Света Петка". Странно е някак, няма коли, няма ограда между платната. В един момент виждам опашка. Дълга 100 метра. Извива се от градинката. Опашка посред нощ? За какво ли е, питам се аз. Странно, оградите от разкопките ги няма. Вместо тях има парапет. Като парапета на пощата, който гледа към тунела, свързващ Мария Луиза и ул. Гладстон. Приближаваме се, до чакащите хора, а там са се заформили групички. Някои чакат нетърпеливо, други са седнали и си говорят. Чува се глъчка. Приближавайки се, виждам вече отделните общества. Момче разговаря с момиче. Две момчета. Група от 5 човека, облечени в хип-хоп стил.
Оказва се, че опашката е за покупка на нещо. Нещо, което не е толкова интересно, колкото фактът, че с него ти дават бонус. Пакетче трева. Всички тези хора, облени в жълта живачна светлина от уличното осветление, чакаха. Нямаше недоволни. Всички бяха весели. Приказваха си. Смееха се. Едно момиче се откроява. Има супер правилно сресана коса. Подстригана на черта. Бретон, също на черта. Като момичето от филма "Криминале". Хубаво лице. Бяло. Стегнато облекло. Говори си с един от рапърите. Нещо интересно. Обяснява нещо развълнувано. Хората дори са стъпили и на самия булевард. Опашката е 4-6 редова и тротоарът е непосилен да ги побере.
Изведнъж изскача един силует. Млад мъж, на 30 г. с черен шлифер. Шлиферът не е закопчан. Вижда се бежовият пуловер с поло. Странно уж е лято, пък с поло. Приближи се и спря. За секунда изпод пуловера извади пистолет. Автоматичен. И го насочи към момичето със снежното лице. В този момент времето спря. Имах време да огледам цялата ситуация. Глъчката замлъкна. Първо започна от мястото на действието. И се разпространи бързо към цялата опашка. Звукът на тишината беше смразяващ. Започнаха да прелитат въпроси, кой е той, коя е тя, защо, какво е станало, имало ли е нещо между тях? И в същото време оглеждах лицата им. Нейното изражение говореше хем за яд, хем за уплаха. Казваше: какво искаш пък ти бе, тъпак долен? В същото време крещеше: ФЪК, в какво се забърках, не искам да умирам. Страх и яд. Две често свързани неща. Ядосан, че не трябваше да тръгвам по този път, страх от последствията.

Мъжът гледаше момичето, абсолютно хладнокръвно, но едно трепване издаде, че беше забелязал яда в очите и. Това го подразни. И той я застреля в лицето.

Всички тези погледи и връзки бяха създадени за секунда и изчезнаха за един миг. Момичето залитна назад, прекатури се през парапета и едната и ръка се закачи между решетките. Засилих се пред втрещените погледи, за да и помогна. Докато летях да я хвана, ми минаха мисли: има ли смисъл? Той я застреля в главата! Подразнен от безучастието на хората, реших да не спирам.
Хванах я за ръката първо, после за тялото, опитвах се да я прехвърля през парапета.
В този момент усетих как тялото и потрепна. Сякаш в знак, че ми благодари, че и помагам. Сякаш ми показва, че е видяла надежда да оцелее.
В този момент просто я хванах и преметнах. Сложих я да легне на плочките. Извиках: НЯКОЙ ДА СЕ ОБАДИ НА БЪРЗА ПОМОЩ!!! Не виждах добре лицето и, но кръв нямаше. Фрагменти от лицето и се виждаха, все така бели. Но косата закриваше другото може би. Помръдваше, леко, имаше някаква енергия все още. Започваха да се приближават хора, явно излезли от шока, съзнавайки какво се е случило. Искаха да помогнат.
Момичето лежеше, а главата и беше в скута ми. Бях тъжен, стреснат и развълнуван...

... ще узная ли някога защо?

Да се стопли, да дойде пролетта. Казах вече, че това е единствената пролет, която чакам с толкова нетърпение!!!
Топлата вълна, на която се радвам тези дни ме зареди с много енергия. Започват да се заформят нови идеи, стремежи и настроения. Като се има предвид, че съм краен човек в отношенията си с хората (за това си има абсолютно логична причина, която знае всеки психолог), се появи настроение което ме подтиква да съм по мек... може би.
Предстоят нови проекти и нови покупки.

Съкратен, продаден кемпър, без ток, счупен телефон, в лоши отношения с хората, безпаричие...
това са само част от нещата, които ми се случиха тази лоша, лоша зима. Зимата, в която един прекрасният "снежно бял" сняг ми се струва ЛОШ, неприятен, нежелан! Време когато на куп живота ми поднася удар след удар. Закрепейки се някак, и без това на ниско, стъпало се принуждавам да слезна на следващото. До кога, никой не знае. За сега не виждам и някакъв шанс за подобрение. Не знам мога ли да видя нещо въобще.
Затова и не мога да експериментирам с нови китайски джаджи. Няма нови фотографии. Всичко е замразено, всяка идея, всеки порив...

Търся лъчът, който да поведе началото на ново развитие.

С удоволствие бих искал да ви поканя на нашата изложба в Пловдив.

Изложба с фотографии: "Разпилени мисли" - от 2-ри до 15-ти ноември, 2009 г.
Откриване: понеделник от 18:00 - 20:00 ч.
Работно време: 14:00 - 19:00 ч.

Разпилени мисли - мислите, които са ту Тъмни, ту Светли. Понякога са Цветни, понякога Сиви.
Другото лице на човека, на света. Раздвоението на всичко, което крием, което ни заобикаля и или е в нас самите.

Автори: Цветан Узунов, Ивайло Маджаров, Чавдар Калдиев

Пловдив, ул. Магура 9
Галерия Студио 9 (срещу бар Найлона, до бар Макалали)

Този вид постове ще са за китайските хитри неща. В повечето случаи купени от магазин тип "Всичко за 1 лев." Но най-важното евтини и многофункционални!!!

Първия пост по този повод е фенерче с 3 диода, с доста малки размери и халка за ключодържател. И най-важното със слънчев панел за зареждане. Най-евтино го намерих за 4 лв. В другите страни се продава за по 5-10 Евро. Корпуса му изглежда стабилен. Черен мат. Тепърва ще се разбере дали братята китайци са се справили добре с този дубликат на SolarTrek.

По техните данни е:
Specification:
3 super bright white LEDs
6hrs charge = 2-3hrs constant use
Shock resistant rubberised exterior
Keyholder
Product Size:
L59 x W34 x H10mm