My Opera
Shilajit — «The Great Destroyer of Weakness»
Monday, April 23, 2007 3:50:20 PM
Unearthing the evidence
The claims that surround folk medicines may not all be down to superstition, says Paul Phillips; researchers are shedding light on the healing properties of naturally-occurring substances such as shilajit
Universal remedies, or panaceas, are used in folk medicine all over the world. Millions of people - some highly educated — will pay large sums of money for panaceas and in certain cultures people will turn to these before conventional medicine. This is strange to the majority of western scientists, who often see panaceas as a barrier to rational and effective medical provision. Most panaceas have little medicinal value and, although in most cases acquiring them does not harm the environment and is ethically acceptable, the high value of such products sometimes encourages criminal and cruel practices.
Nevertheless, there are plenty of recorded case studies where sceptics have been proved wrong. Aspirin, for example, originally obtained from willow bark, is an often quoted example within western tradition. But it is to the East that we have to look for many of today's exciting case studies. Here, another folk medicine that has recently captured the attention of scientists is shilajit - a blackishbrown exudation found in the romantic surroundings of the Himalayas, from Arunachal Pradesh in the east to Kashmir in the west. It is also found in Afghanistan, Bhutan, China, Nepal, Pakistan, Tibet and some regions of the former USSR (Caucasus, Ural), as well as in Norway, where it is gathered in small quantities from steep rock faces at altitudes between 1000 and 5000 m.1
In regional folk medicine, shilajit is a reputed rasayana (a rejuvenator and immunomodulator), claimed to arrest the process of ageing and prolong life.2 It is also used to treat a range of conditions ranging from ulcers and asthma, to diabetes and rheumatism. Considering the claims made for shilajit, it is surprising that detailed analytical work on this product took so long to get going.
Researchers first began to investigate the chemical composition and bioactivity of shilajit in the early 1970s. Before then, it was not clear whether shilajit was a bitumen - a plant fossil - that had been exposed due to rock weathering at high altitude, or a material formed from modern plant remains. If the substance is a fossil, then its future supply is limited, but if formed recently then it may be possible to produce future supplies relatively cheaply.
Active ingredients
Early work on shilajit showed that it is mainly composed of humus - the characteristic organic constituent of soils - together with other organic components. Humus consists of organic residues that have lost their original structure following rapid decomposition in the environment. It is not a clearly defined substance - its composition changes constantly and it can disappear by slow decomposition unless new residual matter is incorporated. Humus contains two components of interest: fulvic acid and humic acid. The former has the lowest molecular weight components, containing uronic acids, phenolic glucosides and amino acids, while the latter is composed of high molecular weight compounds and contains a high proportion of phenolics.
The humus extracts from shilajit were shown to possess a lattice-like structure, perforated by voids of varying dimensions (0.010.05 mm). These are filled with organic molecules or metal complexes, which may be responsible for the therapeutic effects. However, shilajit humus is not special; degrading humus samples and analysing the products spectroscopically shows that it is structurally similar to ordinary soil.
Chemical research in the 1970s indicated that shilajit is quite recent in origin. In 1976, components of the plant Euphorbia royleana were discovered in shilajit, making the ancient fossil route unlikely.3 The plant is named after Euphorbias, who was the court physician of Juba II - the Romanised ruler of a North African kingdom - in the first century AD. There are ca 100 species of this plant growing wild in most temperate regions of the world. When damaged, they exude a milky latex that irritates the skin and eyes. Could this latex be transformed into the components of shilajit? Some of the organic compounds in Euphorbia royleana and shilajit are also found in animals such as beavers, who frequently eat the buds and bark of trees, and this is thought to be responsible for the deposits in these animals.
Fig 1. Some of the compounds that may be present in samples of shilajit
However, the controversy about the origin of shilajit raged on until the mid-1980s, when clear evidence emerged, indicating that the substance was of recent plant origin.4 Chemical analysis of shilajit by researchers at Banaras Hindu University in India revealed that, among other compounds, it contains biphenyl metabolites, (Fig 1). Interestingly, the group also identified some of the same biphenyls (13) in Trifolium repens, a plant that grows abundantly in regions where shilajit is found.5 This led to the conclusion that humification of some resin/latex bearing plants is the most likely source of shilajit.
When Banaras researchers subjected compounds (2) and (3) to column chromatography, they discovered that they were partially transformed to a benzocoumarin (4). This compound (4) has also been detected in shilajit, possibly arising via an intermediate compound (5). The results were quite exciting because biphenyls are a rare group of natural products in higher plants,6 and no biphenyl with a carboxy function at C6 had been encountered before. Interestingly, compounds (2), (3) and (4) have significant anti-allergic activity - a property claimed for shilajit.
By the late 1980s it was known that humification of resin-bearing plants was responsible for the major organic mass of shilajit - about 80 per cent of the humus component. The amount and composition of the remaining organic mass, which is a mixture of low Mw compounds, varies depending on where the shilajit comes from (Table 1). The most common low Mw compounds present are oxygenated dibenzo-a-pyrones (6), (7) and (8). They are probably produced from the naturally-occurringmacrocycle (9), via an intermediate such as (10), (Scheme 1). Solvent extraction of shilajit results in a compound similar to (10), which can be autoxidised to (6) and (8) when exposed to light.
Researchers propose that the physiological properties of shilajit are due to compounds such as the dibenzo-a-pyrones, along with triterpenes and phenolic lipids. Fulvic acids may also have a physiological role, acting as carrier molecules for the more bioactive smaller compounds.
Scheme 1. A possible route to making dibenzo-a-pyrones (6) and (8)
It is now known that the composition of shilajit is influenced by factors such as the plant species involved, the geological nature of the rock, local temperature profiles, humidity and altitude. Although the composition varies from place to place, the general consistency of samples from various sources points to a common production process that results from biological and chemical action on plant remains.
Shilajit and health
By the late 1980s, several research groups had begun to take the claims for the remarkable medicinal powers of shilajit seriously, and to investigate whether they might have some basis in fact. Banaras Hindu University researchers collected shilajit from Badakstan, Afghanistan, at an altitude of 2800 m, and prepared aqueous solutions, to investigate its pharmacological action on the central nervous and cardiovascular systems, skeletal muscles, gastric secretions and inflammation in albino rats.7
These simple aqueous solutions were shown to be biologically active. For example, the anti-inflammatory activity of shilajit is comparable to that of betamethasone - a glucocorticoid given orally at doses of 0.55 mg. These findings suggest that shilajit may have a role in treating rheumatism, as proposed in folk medicine. Shilajit was also found to be an analgesic and a possible anti-ulcer agent, and doses of up to 1 g per kg caused no apparent problems - a promising start.
Research continued to investigate other claims made for shilajit. In 1989, the Banaras group published a paper on the role of shilajit in treating allergic disorders.8 By now researchers realised that crude aqueous solutions of shilajit had limited value and that using combinations of the main constituents would be the best way to pinpoint the bioactive agents. They studied the effect of shilajit and the combined effects of its main constituents: fulvic acids, 4¢-methoxy-6-carbomethoxybiphenyl (2) and 3, 8-dihydroxy-dibenzo-a-pyrone (8). The results were promising; shilajit and different combinations of its main constituents seemed to offer a potential treatment for allergic disorders - just as folk medicine suggests.
Too good to be true?
But are there any risks in using crude shilajit? By the early 1990s, potential problems with crude shilajit were emerging, highlighted in a paper by the Banaras researchers.2 This focused on the fact that very little information about the geographical origin of the shilajit is available to purchasers. The place of origin is an important factor that determines its composition and likely medicinal value.
Shilajit samples from different regions of the world can have markedly different physiological properties. In a controlled experiment on rats with stress-induced gastric ulcers, shilajit from India and Nepal decreased the volume of gastric secretion and acid output, whereas samples from Pakistan and Russia did not. Therefore, for treating human ulcers, the geographical origin of the shilajit is probably important. Sufferers buying shilajit from the wrong region would gain no benefit, yet they would continue to use the panacea because of their commitment to this type of treatment.
What about the possible toxins that may be present? Some samples of shilajit have been found to be heavily contaminated with fungal organisms such as A. niger, A. ochraceous and T. roseum. These are capable of producing lethal mycotoxins, and it is not clear how many people have been adversely affected.
Another potential problem of using the raw material is that native, unprocessed shilajit contains significant amounts of stable free radicals. Humic constituents from soils contain high levels of such radicals. Two types of free radicals have been detected using electron spin resonance: long lifetime stable radicals, which are stabilised by metal ions present within the sample, and short lifetime radicals. Free radicals can cause irreparable cell damage. The concentration of free radicals in humic material increases as the pH is raised; above pH 8.0 such radicals are stabilised due to the formation of semiquinone species. Table 1 indicates that Russian shilajit has a pH in this range and, for this reason, Russian doctors do not give shilajit to ulcer patients who have a greater risk of developing cancer.
Table 1. How the composition of shilajit varies with geographical region
Country and region of origin
India, Kumaon
— pH of 1% aqueous solution — 6.2
— Relative % composition of low Mw extracts — 17.9
— Fulvic acid % composition — 21.4
— Relative % composition of humic constituents — 19.8
Nepal, Dolpa
— pH of 1% aqueous solution — 7.5
— Relative % composition of low Mw extracts — 20.0
— Fulvic acid % composition — 15.4
— Relative % composition of humic constituents — 11.4
Pakistan, Peshawar
— pH of 1% aqueous solution — 6.8
— Relative % composition of low Mw extracts — 4.3
— Fulvic acid % composition — 15.5
— Relative % composition of humic constituents — 5.6
Russia, Tien-Shan
— pH of 1% aqueous solution — 8.2
— Relative % composition of low Mw extracts — 29.7
— Fulvic acid % composition — 19.0
— Relative % composition of humic constituents — 11.5
Although it is now widely accepted that shilajit can be valuable in conventional medicine, the best way forward is to formulate drugs using the active constituents, rather than use crude shilajit. Those trained in classical science may well smile at this stage and feel satisfied at the triumph of the structurereactivity concept of drug action over a more traditional folk-based approach. But we need to be careful and humble at all times. Yes, a small band of dedicated scientists worked away for many years to demonstrate the real value in such a panacea. But what if they had dismissed the many claims made for shilajit as being due to mere superstition? How many other aids to healing are we overlooking because they do not fit into our conceptual framework?
Dr Paul Phillips is a senior lecturer in the school of environmental science at Nene College of Higher Education, Park Campus, Northampton NN2 7AL.
The claims that surround folk medicines may not all be down to superstition, says Paul Phillips; researchers are shedding light on the healing properties of naturally-occurring substances such as shilajit
Universal remedies, or panaceas, are used in folk medicine all over the world. Millions of people - some highly educated — will pay large sums of money for panaceas and in certain cultures people will turn to these before conventional medicine. This is strange to the majority of western scientists, who often see panaceas as a barrier to rational and effective medical provision. Most panaceas have little medicinal value and, although in most cases acquiring them does not harm the environment and is ethically acceptable, the high value of such products sometimes encourages criminal and cruel practices.
Nevertheless, there are plenty of recorded case studies where sceptics have been proved wrong. Aspirin, for example, originally obtained from willow bark, is an often quoted example within western tradition. But it is to the East that we have to look for many of today's exciting case studies. Here, another folk medicine that has recently captured the attention of scientists is shilajit - a blackishbrown exudation found in the romantic surroundings of the Himalayas, from Arunachal Pradesh in the east to Kashmir in the west. It is also found in Afghanistan, Bhutan, China, Nepal, Pakistan, Tibet and some regions of the former USSR (Caucasus, Ural), as well as in Norway, where it is gathered in small quantities from steep rock faces at altitudes between 1000 and 5000 m.1
In regional folk medicine, shilajit is a reputed rasayana (a rejuvenator and immunomodulator), claimed to arrest the process of ageing and prolong life.2 It is also used to treat a range of conditions ranging from ulcers and asthma, to diabetes and rheumatism. Considering the claims made for shilajit, it is surprising that detailed analytical work on this product took so long to get going.
Researchers first began to investigate the chemical composition and bioactivity of shilajit in the early 1970s. Before then, it was not clear whether shilajit was a bitumen - a plant fossil - that had been exposed due to rock weathering at high altitude, or a material formed from modern plant remains. If the substance is a fossil, then its future supply is limited, but if formed recently then it may be possible to produce future supplies relatively cheaply.
Active ingredients
Early work on shilajit showed that it is mainly composed of humus - the characteristic organic constituent of soils - together with other organic components. Humus consists of organic residues that have lost their original structure following rapid decomposition in the environment. It is not a clearly defined substance - its composition changes constantly and it can disappear by slow decomposition unless new residual matter is incorporated. Humus contains two components of interest: fulvic acid and humic acid. The former has the lowest molecular weight components, containing uronic acids, phenolic glucosides and amino acids, while the latter is composed of high molecular weight compounds and contains a high proportion of phenolics.
The humus extracts from shilajit were shown to possess a lattice-like structure, perforated by voids of varying dimensions (0.010.05 mm). These are filled with organic molecules or metal complexes, which may be responsible for the therapeutic effects. However, shilajit humus is not special; degrading humus samples and analysing the products spectroscopically shows that it is structurally similar to ordinary soil.
Chemical research in the 1970s indicated that shilajit is quite recent in origin. In 1976, components of the plant Euphorbia royleana were discovered in shilajit, making the ancient fossil route unlikely.3 The plant is named after Euphorbias, who was the court physician of Juba II - the Romanised ruler of a North African kingdom - in the first century AD. There are ca 100 species of this plant growing wild in most temperate regions of the world. When damaged, they exude a milky latex that irritates the skin and eyes. Could this latex be transformed into the components of shilajit? Some of the organic compounds in Euphorbia royleana and shilajit are also found in animals such as beavers, who frequently eat the buds and bark of trees, and this is thought to be responsible for the deposits in these animals.
Fig 1. Some of the compounds that may be present in samples of shilajit
However, the controversy about the origin of shilajit raged on until the mid-1980s, when clear evidence emerged, indicating that the substance was of recent plant origin.4 Chemical analysis of shilajit by researchers at Banaras Hindu University in India revealed that, among other compounds, it contains biphenyl metabolites, (Fig 1). Interestingly, the group also identified some of the same biphenyls (13) in Trifolium repens, a plant that grows abundantly in regions where shilajit is found.5 This led to the conclusion that humification of some resin/latex bearing plants is the most likely source of shilajit.
When Banaras researchers subjected compounds (2) and (3) to column chromatography, they discovered that they were partially transformed to a benzocoumarin (4). This compound (4) has also been detected in shilajit, possibly arising via an intermediate compound (5). The results were quite exciting because biphenyls are a rare group of natural products in higher plants,6 and no biphenyl with a carboxy function at C6 had been encountered before. Interestingly, compounds (2), (3) and (4) have significant anti-allergic activity - a property claimed for shilajit.
By the late 1980s it was known that humification of resin-bearing plants was responsible for the major organic mass of shilajit - about 80 per cent of the humus component. The amount and composition of the remaining organic mass, which is a mixture of low Mw compounds, varies depending on where the shilajit comes from (Table 1). The most common low Mw compounds present are oxygenated dibenzo-a-pyrones (6), (7) and (8). They are probably produced from the naturally-occurringmacrocycle (9), via an intermediate such as (10), (Scheme 1). Solvent extraction of shilajit results in a compound similar to (10), which can be autoxidised to (6) and (8) when exposed to light.
Researchers propose that the physiological properties of shilajit are due to compounds such as the dibenzo-a-pyrones, along with triterpenes and phenolic lipids. Fulvic acids may also have a physiological role, acting as carrier molecules for the more bioactive smaller compounds.
Scheme 1. A possible route to making dibenzo-a-pyrones (6) and (8)
It is now known that the composition of shilajit is influenced by factors such as the plant species involved, the geological nature of the rock, local temperature profiles, humidity and altitude. Although the composition varies from place to place, the general consistency of samples from various sources points to a common production process that results from biological and chemical action on plant remains.
Shilajit and health
By the late 1980s, several research groups had begun to take the claims for the remarkable medicinal powers of shilajit seriously, and to investigate whether they might have some basis in fact. Banaras Hindu University researchers collected shilajit from Badakstan, Afghanistan, at an altitude of 2800 m, and prepared aqueous solutions, to investigate its pharmacological action on the central nervous and cardiovascular systems, skeletal muscles, gastric secretions and inflammation in albino rats.7
These simple aqueous solutions were shown to be biologically active. For example, the anti-inflammatory activity of shilajit is comparable to that of betamethasone - a glucocorticoid given orally at doses of 0.55 mg. These findings suggest that shilajit may have a role in treating rheumatism, as proposed in folk medicine. Shilajit was also found to be an analgesic and a possible anti-ulcer agent, and doses of up to 1 g per kg caused no apparent problems - a promising start.
Research continued to investigate other claims made for shilajit. In 1989, the Banaras group published a paper on the role of shilajit in treating allergic disorders.8 By now researchers realised that crude aqueous solutions of shilajit had limited value and that using combinations of the main constituents would be the best way to pinpoint the bioactive agents. They studied the effect of shilajit and the combined effects of its main constituents: fulvic acids, 4¢-methoxy-6-carbomethoxybiphenyl (2) and 3, 8-dihydroxy-dibenzo-a-pyrone (8). The results were promising; shilajit and different combinations of its main constituents seemed to offer a potential treatment for allergic disorders - just as folk medicine suggests.
Too good to be true?
But are there any risks in using crude shilajit? By the early 1990s, potential problems with crude shilajit were emerging, highlighted in a paper by the Banaras researchers.2 This focused on the fact that very little information about the geographical origin of the shilajit is available to purchasers. The place of origin is an important factor that determines its composition and likely medicinal value.
Shilajit samples from different regions of the world can have markedly different physiological properties. In a controlled experiment on rats with stress-induced gastric ulcers, shilajit from India and Nepal decreased the volume of gastric secretion and acid output, whereas samples from Pakistan and Russia did not. Therefore, for treating human ulcers, the geographical origin of the shilajit is probably important. Sufferers buying shilajit from the wrong region would gain no benefit, yet they would continue to use the panacea because of their commitment to this type of treatment.
What about the possible toxins that may be present? Some samples of shilajit have been found to be heavily contaminated with fungal organisms such as A. niger, A. ochraceous and T. roseum. These are capable of producing lethal mycotoxins, and it is not clear how many people have been adversely affected.
Another potential problem of using the raw material is that native, unprocessed shilajit contains significant amounts of stable free radicals. Humic constituents from soils contain high levels of such radicals. Two types of free radicals have been detected using electron spin resonance: long lifetime stable radicals, which are stabilised by metal ions present within the sample, and short lifetime radicals. Free radicals can cause irreparable cell damage. The concentration of free radicals in humic material increases as the pH is raised; above pH 8.0 such radicals are stabilised due to the formation of semiquinone species. Table 1 indicates that Russian shilajit has a pH in this range and, for this reason, Russian doctors do not give shilajit to ulcer patients who have a greater risk of developing cancer.
Table 1. How the composition of shilajit varies with geographical region
Country and region of origin
India, Kumaon
— pH of 1% aqueous solution — 6.2
— Relative % composition of low Mw extracts — 17.9
— Fulvic acid % composition — 21.4
— Relative % composition of humic constituents — 19.8
Nepal, Dolpa
— pH of 1% aqueous solution — 7.5
— Relative % composition of low Mw extracts — 20.0
— Fulvic acid % composition — 15.4
— Relative % composition of humic constituents — 11.4
Pakistan, Peshawar
— pH of 1% aqueous solution — 6.8
— Relative % composition of low Mw extracts — 4.3
— Fulvic acid % composition — 15.5
— Relative % composition of humic constituents — 5.6
Russia, Tien-Shan
— pH of 1% aqueous solution — 8.2
— Relative % composition of low Mw extracts — 29.7
— Fulvic acid % composition — 19.0
— Relative % composition of humic constituents — 11.5
Although it is now widely accepted that shilajit can be valuable in conventional medicine, the best way forward is to formulate drugs using the active constituents, rather than use crude shilajit. Those trained in classical science may well smile at this stage and feel satisfied at the triumph of the structurereactivity concept of drug action over a more traditional folk-based approach. But we need to be careful and humble at all times. Yes, a small band of dedicated scientists worked away for many years to demonstrate the real value in such a panacea. But what if they had dismissed the many claims made for shilajit as being due to mere superstition? How many other aids to healing are we overlooking because they do not fit into our conceptual framework?
Dr Paul Phillips is a senior lecturer in the school of environmental science at Nene College of Higher Education, Park Campus, Northampton NN2 7AL.
Shilajit — «Miracle of the Himalayas»
Sunday, April 22, 2007 6:01:14 PM
Shilajit — «Miracle of the Himalayas»
Ancient Sanskrit holy texts, over 3,000 years old, make reference to a mysterious substance called shilajit, which they describe as the «destroyer of weakness». The texts list its powerful health and spiritual benefits and the positive changes that shilajit brought in the lives of those who used it. The sacred substance was prescribed for thousands of years for many different health problems and became a powerful tool in Ayurvedic medicine. There is some indication that shilajit may have been the priceless soma of the Eastern alchemists.
The rediscovery of the power of shilajit is said to have been made by Himalayan villagers observing large white monkeys migrate to the mountains in the warm summer months. The monkeys were seen to be chewing a semi-soft substance that flowed from between layers of rock. The villagers attributed the monkey’s great strength, longevity and wisdom to the strange substance. They began to consume it themselves and reported a broad spectrum of improvements in health. It seemed to give them more energy, relieve digestive problems, Increase sex drive, improve memory and cognition, improve diabetes, reduce allergies, improve the quality and quantity of life and it seemed to cure all diseases.
The ancient Vedic text Rig Veda states that soma «has mountains and stones for its body» and «dwells within the mountainous rock where it grows». Mountainous rocks are the «abode of soma», and it is «plucked from between the rocks by mountain dwellers and brought to the priests-alchemists who prepared the soma by washing and grinding and cooking». Soma was considered the elixir of immortality, the secret substance used by alchemists to perfect both body and mind.
Shilajit must be harvested from sacred cliff sides high in the Himalayan Mountains of Nepal. Millions of years ago, before the Himalayas were formed, a lush garden flourished in a vast fertile valley. The vegetation in that primeval garden became trapped and preserved as the movement of the continents caused that valley to become the tallest mountain range in the world. Today, millions of years later the monsoon rains and extreme freeze and thaw conditions work together to crack large rock formations, exposing the precious shilajit. Because of its ancient nature, the vegetation was never exposed to any type of fertilizer, pesticide, herbicide, or pollution. The native Nepali people collect and carry this gift of nature down the mountain, where it is alchemically processed into a potent, high-quality extract.
This ancient wisdom was passed from generation to generation among the Indian and Nepali alchemists and holy men, but it escaped the notice of the Western medical establishment until the last days of the twentieth century, when explorer John Anderson heard of the amazing benefits of this substance and refused to give up the search until he found its source. He journeyed throughout India and Nepal until he learned of the perilous harvesting the raw shilajit from the cliffs. He also documented the reams of Sanskrit studies showing the rare plant's benefits. He spoke firsthand with more than fifty Indian and Nepalese researchers that have been studying the wonderful effects of shilajit and perfecting the processes for delivering the purest, most concentrated shilajit ever know to man.
Summary of Scientific Studies of Shilajit
Over sixty years of clinical research have shown that shilajit has positive effects on humans. It increases longevity, improves memory and cognitive ability, reduces allergies and respiratory problems, reduces stress, and relieves digestive troubles. It is anti-inflammatory, antioxidant, and eliminates free radicals. The research proves that shilajit increases immunity, strength, and endurance, and lives up to its ancient reputation as the «destroyer of weakness».
Technically, shilajit is an exudate that is pressed out from layers of rock in the most sacred and highest mountains in Nepal and other areas. It is composed of humus and organic plant material that has been compressed by layers of rock. Humus is formed when soil microorganisms decompose animal and plant material into elements usable by plants. Plants are the source of all our food and humus is the source of plant food. Unlike other soil humus, shilajit humus consists of 60-80% organic mass.
About 200 million years ago, India was a large island off the Australian coast separated from the Eurasian continent by the Tethys Sea. The Indian continent drifted north at a rate of about 9 meters a century. This movement lead to the eventual disappearance of the Tethys sea. Fifty million years ago, the Indian continent collided with the Asian continent. This caused the sea bed of the Tethys sea to be pushed up and keep moving up to eventually form the Himalayan mountains. The Himalayan mountains continue to rise more than 1 Centimeter a year. During this transition the mineral rich and fertile soil of the sea bed gave rise to a lush and dense tropical jungle. As the ground continued to be pushed up to become mountains a lot of the plants became trapped by layers of rock and soil and remained preserved for thousands of years. These plants had never been exposed to any chemicals, fertilizers or pesticides. They are gradually transformed into humus, a rich organic mass that is food for new plant life.
What are humic substances? They are the sum total of all once living organisms, mostly plants, disassembled by nature’s brilliant decomposition and recycling processes, then highly refined by millions of species of beneficial soil-based microorganisms. Ultimately, microscopic plants such as yeast, algae, mold, fungi, etc., finish up the process. These tiny beneficial plants refine, purify, combine, and re-refine, until tons of once-living matter are converted to pounds and ounces. Yet miraculously, when it is all said and done, the end product is not inert basic "dead" mineral elements, but is transformed into the world’s most complex and ultra-compact molecules. Even the nucleic acids, RNA and DNA, of the earlier life-forms remains intact. The molecules are ultra-condensed and highly functional, rolled up into tight little balls that are supercharged biochemical and phytochemical powerplants, similar to storage batteries or fuel cells. Where did this supercharged power come from? It is sunshine light energy captured during plant photosynthesis, and through decomposition it is converted and stored within the interior of the world’s most refined and complex molecules.
Humic substances are considered nature's own best medicine for plants, animals, humans, and the Earth itself. This lowly soil substance has the ability to clean up the Earth’s environment, neutralize radiation and deadly toxins, heal the agricultural lands, fuel the spark of life in living organisms, disarm and kill infectious pathogens, destroy the deadliest viruses, prevent most, if not all diseases, and even cure and restore diseased and damaged tissues and organs in plants, animals, and man.
Buckminster Fuller, one of America’s best known thinkers of the twentieth century, helps us to understand plant energy accumulation from photosynthesis. Visualize if you will, a log burning in the fireplace. When asked "what is fire" Buckminster explained, in a rather lengthy discourse, that fire is the Sun’s radiation unwinding, each growth-ring of the tree’s log representing a year. He explained that many years of the Sun’s flame winding through the sky, absorbed by the tree through photosynthesis, is now unwinding in the burning log. With a log of firewood, lump of coal, oil, natural gas, or gasoline, all of which are remnants of once living plants, it is easy to see and understand solar energy storage and release. With the humic substances, it is not so clear to see because they don’t readily burn.
Humic substances are found in rich humus soil in trace amounts. They are also found in massive ancient plant deposits, never truly fossilized, still remaining completely organic. What makes their stored solar energy so different? The key is found in nature’s decomposition and refining process. The energy is converted into a different form. Coal, oil, tar, natural gas, and uranium deposits, all are "dead" inorganic remnants of ancient plants. Uranium mines, just like coal mines and tar pits, also have fossilized trees, leaves, and dinosaur bones, all remnants of ancient life turned to rock.
Uranium ore is rock, and doesn’t burn, or does it? Ponder how a few pounds of seemingly inert refined uranium ore has the power to fuel the reactor in a nuclear power plant, or become an atomic bomb. Where is all of that energy stored? The power is deep within complex molecules, and is released through nuclear fission, the splitting of the atom’s nucleus. Could there be a similarity to the seemingly inert humic substances? Humic substances are not radioactive, but quickly and effectively neutralize radiation. This is well established and extensively documented. Where does that nuclear energy go? Could it be that controlled nuclear fusion is taking place, the joining of atoms’ nuclei?
It is certain that a different form of equally intense latent solar light energy is found deep within the humic substance molecules. The many rare earth superconductor elements that humic substances contain may provide some clues. Humic substances have the amazing power to molecularly bond with, and transform, other molecules and substances, liquefying them, making them smaller, more condensed, and energizing them. A tremendous, well controlled fusion or fusing power certainly exists.
With Nuclear Magnetic Resonance (NMR) analysis, scientists can see and untangle complex organic molecules, categorizing similar portions of the highly complex molecules into functional groups, which relate to more commonly known substances. This allows us to discover the many valuable components hidden in the complex humic molecular structures. The varieties of smaller, more recognizable, molecules found within the highly complex humic molecules, read like the "who’s who" of the many pharmaceutical and nutritional breakthroughs of the last century. Many of the substances are the current focus of the most promising ongoing medical and health research studies.
In a nutshell, humic substances consist of an immense arsenal and array of powerful phytochemicals, biochemicals, supercharged antioxidants, free-radical scavengers, super oxide dismutases, nutrients, enzymes, hormones, amino acids, antibiotics, antivirals, antifungals, etc. Many of the substances that make up humic matter have yet to be discovered and catalogued among the known and documented organic chemicals.
Due to microbial action and the tremendous pressure from the weight of the Himalayan mountains, the ancient humus was transformed into a dense, viscous, mineral rich mass. This is shilajit. The trapped layers of shilajit become exposed due to the freezing winters, hot summer sun and erosion from monsoon rains. Shilajit will “flow” out from between the cracks in the layers of rock during the summer when the temperature of the mountains gets warm enough and the shilajit becomes less viscous. The native Nepali people them climb the mountains, repel down cliffs to collect the magical substance.
The therapeutic actions of the raw material vary by the region it is harvested from. There are other substances that contain humic and fulvic acids, but true shilajit has a very important therapeutic, bioactive ingredient that is not present in other "shilajit-like" substances. The authenticity and therapeutic quality of shilajit is identified by the inclusion of oxygenated di-benzo alpha pyrones. While there are several areas from which the raw material is collected, the highest levels of therapeutic ingredients come from specific areas in the Himalayan mountains in Nepal at 10,000-12,000 feet above sea level. Historic records report that these “sacred” mountains produce the best shilajit. The processing of the raw Shilajit is very important as it contains free radicals and may also contain mycotoxins and fungal toxins. The processing removes these free radicals, polymeric quinone radicals, toxins, mycotoxins, and other inactive ingredients.
The producers of Shalagen use a patented oxygen/nitrogen displacement extraction process that ensures the proper pH and increases the active ingredients by approximately 800%. They are also use a standardized extract, so the same high levels of active ingredients are in each bottle. Instead of using a sawdust filler as do other producers, Shalagen includes proven healing compounds such as ashwagandha, ginkgo biloba, bacopin and trace minerals to aid in the absorption and synergy of the primary shilajit ingredient.
Ancient Sanskrit holy texts, over 3,000 years old, make reference to a mysterious substance called shilajit, which they describe as the «destroyer of weakness». The texts list its powerful health and spiritual benefits and the positive changes that shilajit brought in the lives of those who used it. The sacred substance was prescribed for thousands of years for many different health problems and became a powerful tool in Ayurvedic medicine. There is some indication that shilajit may have been the priceless soma of the Eastern alchemists.
The rediscovery of the power of shilajit is said to have been made by Himalayan villagers observing large white monkeys migrate to the mountains in the warm summer months. The monkeys were seen to be chewing a semi-soft substance that flowed from between layers of rock. The villagers attributed the monkey’s great strength, longevity and wisdom to the strange substance. They began to consume it themselves and reported a broad spectrum of improvements in health. It seemed to give them more energy, relieve digestive problems, Increase sex drive, improve memory and cognition, improve diabetes, reduce allergies, improve the quality and quantity of life and it seemed to cure all diseases.
The ancient Vedic text Rig Veda states that soma «has mountains and stones for its body» and «dwells within the mountainous rock where it grows». Mountainous rocks are the «abode of soma», and it is «plucked from between the rocks by mountain dwellers and brought to the priests-alchemists who prepared the soma by washing and grinding and cooking». Soma was considered the elixir of immortality, the secret substance used by alchemists to perfect both body and mind.
Shilajit must be harvested from sacred cliff sides high in the Himalayan Mountains of Nepal. Millions of years ago, before the Himalayas were formed, a lush garden flourished in a vast fertile valley. The vegetation in that primeval garden became trapped and preserved as the movement of the continents caused that valley to become the tallest mountain range in the world. Today, millions of years later the monsoon rains and extreme freeze and thaw conditions work together to crack large rock formations, exposing the precious shilajit. Because of its ancient nature, the vegetation was never exposed to any type of fertilizer, pesticide, herbicide, or pollution. The native Nepali people collect and carry this gift of nature down the mountain, where it is alchemically processed into a potent, high-quality extract.
This ancient wisdom was passed from generation to generation among the Indian and Nepali alchemists and holy men, but it escaped the notice of the Western medical establishment until the last days of the twentieth century, when explorer John Anderson heard of the amazing benefits of this substance and refused to give up the search until he found its source. He journeyed throughout India and Nepal until he learned of the perilous harvesting the raw shilajit from the cliffs. He also documented the reams of Sanskrit studies showing the rare plant's benefits. He spoke firsthand with more than fifty Indian and Nepalese researchers that have been studying the wonderful effects of shilajit and perfecting the processes for delivering the purest, most concentrated shilajit ever know to man.
Summary of Scientific Studies of Shilajit
Over sixty years of clinical research have shown that shilajit has positive effects on humans. It increases longevity, improves memory and cognitive ability, reduces allergies and respiratory problems, reduces stress, and relieves digestive troubles. It is anti-inflammatory, antioxidant, and eliminates free radicals. The research proves that shilajit increases immunity, strength, and endurance, and lives up to its ancient reputation as the «destroyer of weakness».
Technically, shilajit is an exudate that is pressed out from layers of rock in the most sacred and highest mountains in Nepal and other areas. It is composed of humus and organic plant material that has been compressed by layers of rock. Humus is formed when soil microorganisms decompose animal and plant material into elements usable by plants. Plants are the source of all our food and humus is the source of plant food. Unlike other soil humus, shilajit humus consists of 60-80% organic mass.
About 200 million years ago, India was a large island off the Australian coast separated from the Eurasian continent by the Tethys Sea. The Indian continent drifted north at a rate of about 9 meters a century. This movement lead to the eventual disappearance of the Tethys sea. Fifty million years ago, the Indian continent collided with the Asian continent. This caused the sea bed of the Tethys sea to be pushed up and keep moving up to eventually form the Himalayan mountains. The Himalayan mountains continue to rise more than 1 Centimeter a year. During this transition the mineral rich and fertile soil of the sea bed gave rise to a lush and dense tropical jungle. As the ground continued to be pushed up to become mountains a lot of the plants became trapped by layers of rock and soil and remained preserved for thousands of years. These plants had never been exposed to any chemicals, fertilizers or pesticides. They are gradually transformed into humus, a rich organic mass that is food for new plant life.
What are humic substances? They are the sum total of all once living organisms, mostly plants, disassembled by nature’s brilliant decomposition and recycling processes, then highly refined by millions of species of beneficial soil-based microorganisms. Ultimately, microscopic plants such as yeast, algae, mold, fungi, etc., finish up the process. These tiny beneficial plants refine, purify, combine, and re-refine, until tons of once-living matter are converted to pounds and ounces. Yet miraculously, when it is all said and done, the end product is not inert basic "dead" mineral elements, but is transformed into the world’s most complex and ultra-compact molecules. Even the nucleic acids, RNA and DNA, of the earlier life-forms remains intact. The molecules are ultra-condensed and highly functional, rolled up into tight little balls that are supercharged biochemical and phytochemical powerplants, similar to storage batteries or fuel cells. Where did this supercharged power come from? It is sunshine light energy captured during plant photosynthesis, and through decomposition it is converted and stored within the interior of the world’s most refined and complex molecules.
Humic substances are considered nature's own best medicine for plants, animals, humans, and the Earth itself. This lowly soil substance has the ability to clean up the Earth’s environment, neutralize radiation and deadly toxins, heal the agricultural lands, fuel the spark of life in living organisms, disarm and kill infectious pathogens, destroy the deadliest viruses, prevent most, if not all diseases, and even cure and restore diseased and damaged tissues and organs in plants, animals, and man.
Buckminster Fuller, one of America’s best known thinkers of the twentieth century, helps us to understand plant energy accumulation from photosynthesis. Visualize if you will, a log burning in the fireplace. When asked "what is fire" Buckminster explained, in a rather lengthy discourse, that fire is the Sun’s radiation unwinding, each growth-ring of the tree’s log representing a year. He explained that many years of the Sun’s flame winding through the sky, absorbed by the tree through photosynthesis, is now unwinding in the burning log. With a log of firewood, lump of coal, oil, natural gas, or gasoline, all of which are remnants of once living plants, it is easy to see and understand solar energy storage and release. With the humic substances, it is not so clear to see because they don’t readily burn.
Humic substances are found in rich humus soil in trace amounts. They are also found in massive ancient plant deposits, never truly fossilized, still remaining completely organic. What makes their stored solar energy so different? The key is found in nature’s decomposition and refining process. The energy is converted into a different form. Coal, oil, tar, natural gas, and uranium deposits, all are "dead" inorganic remnants of ancient plants. Uranium mines, just like coal mines and tar pits, also have fossilized trees, leaves, and dinosaur bones, all remnants of ancient life turned to rock.
Uranium ore is rock, and doesn’t burn, or does it? Ponder how a few pounds of seemingly inert refined uranium ore has the power to fuel the reactor in a nuclear power plant, or become an atomic bomb. Where is all of that energy stored? The power is deep within complex molecules, and is released through nuclear fission, the splitting of the atom’s nucleus. Could there be a similarity to the seemingly inert humic substances? Humic substances are not radioactive, but quickly and effectively neutralize radiation. This is well established and extensively documented. Where does that nuclear energy go? Could it be that controlled nuclear fusion is taking place, the joining of atoms’ nuclei?
It is certain that a different form of equally intense latent solar light energy is found deep within the humic substance molecules. The many rare earth superconductor elements that humic substances contain may provide some clues. Humic substances have the amazing power to molecularly bond with, and transform, other molecules and substances, liquefying them, making them smaller, more condensed, and energizing them. A tremendous, well controlled fusion or fusing power certainly exists.
With Nuclear Magnetic Resonance (NMR) analysis, scientists can see and untangle complex organic molecules, categorizing similar portions of the highly complex molecules into functional groups, which relate to more commonly known substances. This allows us to discover the many valuable components hidden in the complex humic molecular structures. The varieties of smaller, more recognizable, molecules found within the highly complex humic molecules, read like the "who’s who" of the many pharmaceutical and nutritional breakthroughs of the last century. Many of the substances are the current focus of the most promising ongoing medical and health research studies.
In a nutshell, humic substances consist of an immense arsenal and array of powerful phytochemicals, biochemicals, supercharged antioxidants, free-radical scavengers, super oxide dismutases, nutrients, enzymes, hormones, amino acids, antibiotics, antivirals, antifungals, etc. Many of the substances that make up humic matter have yet to be discovered and catalogued among the known and documented organic chemicals.
Due to microbial action and the tremendous pressure from the weight of the Himalayan mountains, the ancient humus was transformed into a dense, viscous, mineral rich mass. This is shilajit. The trapped layers of shilajit become exposed due to the freezing winters, hot summer sun and erosion from monsoon rains. Shilajit will “flow” out from between the cracks in the layers of rock during the summer when the temperature of the mountains gets warm enough and the shilajit becomes less viscous. The native Nepali people them climb the mountains, repel down cliffs to collect the magical substance.
The therapeutic actions of the raw material vary by the region it is harvested from. There are other substances that contain humic and fulvic acids, but true shilajit has a very important therapeutic, bioactive ingredient that is not present in other "shilajit-like" substances. The authenticity and therapeutic quality of shilajit is identified by the inclusion of oxygenated di-benzo alpha pyrones. While there are several areas from which the raw material is collected, the highest levels of therapeutic ingredients come from specific areas in the Himalayan mountains in Nepal at 10,000-12,000 feet above sea level. Historic records report that these “sacred” mountains produce the best shilajit. The processing of the raw Shilajit is very important as it contains free radicals and may also contain mycotoxins and fungal toxins. The processing removes these free radicals, polymeric quinone radicals, toxins, mycotoxins, and other inactive ingredients.
The producers of Shalagen use a patented oxygen/nitrogen displacement extraction process that ensures the proper pH and increases the active ingredients by approximately 800%. They are also use a standardized extract, so the same high levels of active ingredients are in each bottle. Instead of using a sawdust filler as do other producers, Shalagen includes proven healing compounds such as ashwagandha, ginkgo biloba, bacopin and trace minerals to aid in the absorption and synergy of the primary shilajit ingredient.
Shilajit (Мумио, She-la-jeet, Shilajeet)
Sunday, April 22, 2007 5:01:01 PM
Мумио — Кръвта на планината
«The Great Destroyer of Weakness»
Мумиото е древен «чудотворен балсам», то е сок от скалите. Хората от векове го наричат «кръвта на планината». Това вещество от стари времена се използва за лекуване на различни недъзи. Намират в труднодостъпни за човека скали, в пещери във вид на висулки, натрупани по тавана на пещерата, изтичащи от пукнатините на скалите. На цвят пречистеното минерализирано мумио е тъмнокафява течност, разтегляща се лепкава маса, омекваща от топлината на ръцете. Има смолиста специфична миризма и се разтваря във вода с малко утайка, на вкус е горчиво.
.jpg)
Мумиото съдържа в състава си 28 химични елемента, 30 макро- и микроелементи, а също 10 различни окиси на метали, 6 аминокиселини, редица витамини - В12, Р-167, В1 и други, етерични масла, пчелна отрова, смолоподобни вещества, всяко от които е способно да повлияе на съответните обменни процеси в организма. Усилва регенеративните процеси в различните тькани, действа като противовъзпалително, антитоксично, общоукрепващо средство, възстановява понижените функции на периферните нервни центрове или анализаторните центрове на главния мозък. Положително участва в биосинтеза на ДНК клетките.
Дозировка и приемане на Мумио
Приема се вътрешно, винаги прясно приготвено с различни сокове. Може да се използват вода, мед, чай или мляко.
1./ При язва на стомаха, чревно-стомашната система, органите на храносмилане (стомах, черен дроб, далак), пикочен мехур (лри задържане на урината), колит и гастрит. Приема се вътрешно, желателно е на гладно, 1-2 пъти на ден - сутрин и вечер преди лягане, в продължение на 25-28 дни. Курсът на лечение се повтаря след 10 дни почивка при стари хронични заболявания.
Необходимото количество мумио за един курс на лечение е 0,2-0,5 гр. до 10-25 грама на месец (в зависимост от телесното тегло.). За един прием: до 70 кг - 0,2 г, до 80 кг - 0,3 г, до 90 кг - 0,3-0,4 г, над 90 кг - 0,4-0,5 г. Желателно е да се разрежда в мляко в съотношение 1:20, а може и с вода. (Това означава едно парче мумио, колкото пшенично зърно на 3 супени лъжици течност). Може да се добави на вкус мед или да сменяте различни сокове (краставичен, гроздов) с различни сокове от билки и растения, като магданозов, боровинков сок, с жълтъка на яйце и т.н.
В периода на лечение на язвени болести, чревно-стомашни и болести на органите на храносмилане (черен дроб и далак) и т.н. е необходимо да пазите диета и да бъдете умерени в храната. Алкохолът е противопоказен!
2./ Хемороиди. Приема се вътрешно, на гладно — 2 пъти дневно(сутрин и вечер преди лягане) 0,2 г мумио за един прием. И най-важното е при това постоянно да намазвате аналния отвор в дълбочина 10 см със смес направена от мумио с мед в отношение 1:5 -1:8). След 25 дни вътрешен прием да се направи почивка 10 дни и пак да се продължи да се пие, а мазането трябва да продължи до 3-4 месеца с прекъсване от 1 месец. При много стари и неизлекувани хемороиди, излекуването ще настъпи след 6-8 месеца, а може и много по-рано.
Много добър резултат при мазане се достига при смес от мумио с прасковено масло или кравешка лой (само че тогава енуужно голяма количество мумио за един курс на лечение).
3./ При счупване на кости, стави, травми на гръдния кош, изкълчвания, натъртвания, разтегляния на мускулите и сухожилията. При тропически кожни язви, подутини, изгаряния, рани от порязване, ревматизъм. Приема се вътрешно при дозировка от 0,2-0,5 г в зависимост от теглото (виж по-горе) заедно с разтривка на болното място (в зависимост от участъка на заболяването). Курсът на лечение трябва да бъде 25-28 дни с 10 дневно прекъсване, след което отново се продължава. При необходимост разтривките да продължават през целия период на лечение без прекъсване.
4./ Костно-туберкулозни процеси (тазобедрена част на тялото, коленете, гръбначен стълб) Прима се вътрешно по 0,1-0,2 г, 2 пъти на ден в течение на 25 дни и да се повтори след 10 дневна почивка.
Приема се като смес от мумио и мляко в отношение 1:20 (мумио — едно пшенично зърно, мляко - 3 супени лъжици).
5./ Тромбофлебит, включително и на дълбоките, вътрешни вени на краката. Приема се вътрешно по 0,25-0,3 г, 2 пъти на ден (сутрин и вечер преди лягане) в продължение на 25 дни в смес с мед или мляко в отношение 1:20 като се прави 10 дневно прекъсване и се продължава при необходимост. Намаляват болките, отоците на болния крайник значително спадат, увеличава се броя на еритроцитите, РУЕ се нормализира, а също и левкоцитната формула. Изчезват и други симптоми на заболявания, увеличава се количеството на хемоглобиня.
6./ Гнойни, възпалителни и инфектирани рани, изгаряния, гнойни язви
Поразените участъци се мажат с 1-10% разтвор мумио или с 2-3% разтвор плюс мас.
7./ Киселини, повдигане, повръщане. Приема се вътрешно по 0,2 гр.мумио с мляко или мед, а може и с билков чай (в 1 лъжица чай или преварена вода), 2 пъти на ден — сутрин на гладно и вечер преди лягане, в продължение на 24-26 дни. Излекуване настъпва след 10-15 дни.
8./ Гноен отит, възпаление на средното ухо, понижение на слуха. Приготвят се капки от мумио по 0,4 гр в смес с масло в пропорция 1:10. Вземат се 2 пъти дневно - сутрин и вечер преди лягане. Може също така да се пие 0,2-0,3 гр мумио в смес с мляко и мед. Усилва изтичането на гной от ухото, а също така усилва противовъзпалителните процеси.
9./ Главоболие, мигрена, треска, главозамайване, епилепсия, парализа на лицевия нерв. Вътрешно — мумио в количество 0,2-0,3 гр, смесено с мляко и мед в съотношение 1:20 2 пъти на ден: сутрин на гладно и вечер преди лягане. Може и само с вода — 1:20 (мумио колкото пшеничено зърно, вода — 3 супени лъжици). Приема се 25 дни, а при хронични, стари и изоставени болести се повтаря след 10 дни почивка още 25 дни.
10./ При заекване. Необходима смес — мумио с мед в съотношение 1:5-1:8 (1 част — 0,2 г мумио). Трябва да се приема 4-6 месеца.
11./ При кървене на носа. Капва се във всяка ноздра смес от 0,1 г мумио с камфорово масло в съотношение 1:5-1:8 (по 0,2 гр на прием). Изчезва само след два курса на лечение по 25 дни с 10 дневна почивка между тях.
12./ При възпаление на млечната жлеза. Първите дни (5-6 дни) се приема вътрешно по 0,2 г мумио в съотношение 1:20 3-4 пъти на ден, а след това пак два пъти на ден - сутрин на гладно и вечер преди лягане по 0,2 г мумио до 25 дни.
13./ При кървене от белите дробове. Прием: вътрешно - смес мумио 0,2 г със сироп от вишни или от праскови и т.н. в съотношение 1:20, 2-3 пъти на ден (вечерно време задължително преди лягане). Необходими са 3-4 курса на лечение по 25 дена с 10-дневна почивка между тях. При по-тежки случаи лечението трябва да продължи със смес от мумио с мед и мляко в същото съотношение.
14./ При възпалителни и алергични заболявания, ангина, хрема, катар на горните дихателни пътища, кихане и кашлица. Прием на мумио 0,2-0,3 г в смес от мляко или кравешка лой и мед, вътрешно на гладно, вечер преди сън (в съотношение 1:20). Може и да се маже, вечер за през нощта повърхността на възпалената кожа, отворите на носа и вътре, гърлото със същата смес с помощта на тампон или правене на гаргара (при ангина). Общо са необходими от 1 до 3 курса на лечение в зависимост от формата на заболяване. Всеки курс продължава 25-28 дни с 10 дневна почивка.
15./ Бронхиална астма. Приемът е както при възпалителни и хронични процеси. Приема се вътрешно и се правят промивки и гаргара.
16./ При женски заболявания, дефекти на тъканите на женските полови органи (ранички по тъканите на влагалището и матката) и при други възпалителни процеси до и след менструалния цикъл. На раничките се налага салфетка (тампонче), добре навлажнено с 4% разтвор мумио и се фиксира. Курсът на лечение трае 2-3 седмици, като след 10-дневна почивка се повтаря при необходимост. Заедно с лечението се препоръчва да се въздържате напълно от полов контакт през целия период на лечение. Желателно е лечението да се провежда вечерта преди лягане.
17./ Безплодие при мъже и жени. Намалена полова функция. По 0,2-0,3 г мумио със сок от моркови или сок от боровинки по 1-2 пъти на ден на гладно сутрин и вечер преди лягане в съотношение 1:20 в течение на 25-28 дни. Можете също така да разбъркате мумиото с жълтъка на яйце или със сок от някои лековити билки. Усилването на половата активност настъпва на 6-7 ден.
18./ Пои заболяване на периферните нервни центрове, опорно-двигателен апарат (радикулит, невродермит, плексит. невралгия). Втриване в течение на 5-6 дни на разтвор на мумио в болните участъци 8-10% разтвор (спиртов) в течение на 20 дни — 1 курс на лечение и след 10 дни почивка пак да се продължи. При едновременно приемане и вътрешно с мляко и мед в части 1:20 (0,2 г мумио) и разтриване на болните участъци, а също и масаж оказва голям ефект за бързо отпускане на възпалени мускули, изчезват болки, сърбежи и други симптоми на заболяванията.
19./ Парадонтоза (венци, зъби, лигавицата на устата и други възпалителни реакции в устната кухина). Приема вътрешно по 0,2 г мумио по 1-2 пъти денонощие - сутрин на гладно, вечер преди лягане (задължително!) в течение на 25 дни за един курс с мляко и мед или воден разтвор на мумио в съотношение 1:20 с едновременна апликация (жабуркане) във вид на 5% разтвор.
20./ При екзема на крайниците. Необходимо е да напарите на водна баня крайниците (ръцете или краката) в 5-6% разтвор мумио, а също така едновременно и вътрешен прием от 0,2 гр мумио, 2 пъти на денонощие - сутрин и вечер преди лягане, 30-35 минути преди да заспите, в продължение на 25 дни. След 10 дни прекъсване да се продължи. Това заболяване изисква методично и регулярно лечение. При екзема може също вместо парене на крайниците, да направите масаж на поразените участъци с мумио със сок от облепиха, спирт и т.н.
Мумиото, издържало изпитанието на времето, е наистина полезно вещество, което е способно действително да донесе на човек изцеление от редица заболявания.
«The Great Destroyer of Weakness»
Мумиото е древен «чудотворен балсам», то е сок от скалите. Хората от векове го наричат «кръвта на планината». Това вещество от стари времена се използва за лекуване на различни недъзи. Намират в труднодостъпни за човека скали, в пещери във вид на висулки, натрупани по тавана на пещерата, изтичащи от пукнатините на скалите. На цвят пречистеното минерализирано мумио е тъмнокафява течност, разтегляща се лепкава маса, омекваща от топлината на ръцете. Има смолиста специфична миризма и се разтваря във вода с малко утайка, на вкус е горчиво.
Мумиото съдържа в състава си 28 химични елемента, 30 макро- и микроелементи, а също 10 различни окиси на метали, 6 аминокиселини, редица витамини - В12, Р-167, В1 и други, етерични масла, пчелна отрова, смолоподобни вещества, всяко от които е способно да повлияе на съответните обменни процеси в организма. Усилва регенеративните процеси в различните тькани, действа като противовъзпалително, антитоксично, общоукрепващо средство, възстановява понижените функции на периферните нервни центрове или анализаторните центрове на главния мозък. Положително участва в биосинтеза на ДНК клетките.Дозировка и приемане на Мумио
Приема се вътрешно, винаги прясно приготвено с различни сокове. Може да се използват вода, мед, чай или мляко.1./ При язва на стомаха, чревно-стомашната система, органите на храносмилане (стомах, черен дроб, далак), пикочен мехур (лри задържане на урината), колит и гастрит. Приема се вътрешно, желателно е на гладно, 1-2 пъти на ден - сутрин и вечер преди лягане, в продължение на 25-28 дни. Курсът на лечение се повтаря след 10 дни почивка при стари хронични заболявания.
Необходимото количество мумио за един курс на лечение е 0,2-0,5 гр. до 10-25 грама на месец (в зависимост от телесното тегло.). За един прием: до 70 кг - 0,2 г, до 80 кг - 0,3 г, до 90 кг - 0,3-0,4 г, над 90 кг - 0,4-0,5 г. Желателно е да се разрежда в мляко в съотношение 1:20, а може и с вода. (Това означава едно парче мумио, колкото пшенично зърно на 3 супени лъжици течност). Може да се добави на вкус мед или да сменяте различни сокове (краставичен, гроздов) с различни сокове от билки и растения, като магданозов, боровинков сок, с жълтъка на яйце и т.н.
В периода на лечение на язвени болести, чревно-стомашни и болести на органите на храносмилане (черен дроб и далак) и т.н. е необходимо да пазите диета и да бъдете умерени в храната. Алкохолът е противопоказен!
2./ Хемороиди. Приема се вътрешно, на гладно — 2 пъти дневно(сутрин и вечер преди лягане) 0,2 г мумио за един прием. И най-важното е при това постоянно да намазвате аналния отвор в дълбочина 10 см със смес направена от мумио с мед в отношение 1:5 -1:8). След 25 дни вътрешен прием да се направи почивка 10 дни и пак да се продължи да се пие, а мазането трябва да продължи до 3-4 месеца с прекъсване от 1 месец. При много стари и неизлекувани хемороиди, излекуването ще настъпи след 6-8 месеца, а може и много по-рано.
Много добър резултат при мазане се достига при смес от мумио с прасковено масло или кравешка лой (само че тогава енуужно голяма количество мумио за един курс на лечение).
3./ При счупване на кости, стави, травми на гръдния кош, изкълчвания, натъртвания, разтегляния на мускулите и сухожилията. При тропически кожни язви, подутини, изгаряния, рани от порязване, ревматизъм. Приема се вътрешно при дозировка от 0,2-0,5 г в зависимост от теглото (виж по-горе) заедно с разтривка на болното място (в зависимост от участъка на заболяването). Курсът на лечение трябва да бъде 25-28 дни с 10 дневно прекъсване, след което отново се продължава. При необходимост разтривките да продължават през целия период на лечение без прекъсване.
4./ Костно-туберкулозни процеси (тазобедрена част на тялото, коленете, гръбначен стълб) Прима се вътрешно по 0,1-0,2 г, 2 пъти на ден в течение на 25 дни и да се повтори след 10 дневна почивка.
Приема се като смес от мумио и мляко в отношение 1:20 (мумио — едно пшенично зърно, мляко - 3 супени лъжици).
5./ Тромбофлебит, включително и на дълбоките, вътрешни вени на краката. Приема се вътрешно по 0,25-0,3 г, 2 пъти на ден (сутрин и вечер преди лягане) в продължение на 25 дни в смес с мед или мляко в отношение 1:20 като се прави 10 дневно прекъсване и се продължава при необходимост. Намаляват болките, отоците на болния крайник значително спадат, увеличава се броя на еритроцитите, РУЕ се нормализира, а също и левкоцитната формула. Изчезват и други симптоми на заболявания, увеличава се количеството на хемоглобиня.
6./ Гнойни, възпалителни и инфектирани рани, изгаряния, гнойни язви
Поразените участъци се мажат с 1-10% разтвор мумио или с 2-3% разтвор плюс мас.
7./ Киселини, повдигане, повръщане. Приема се вътрешно по 0,2 гр.мумио с мляко или мед, а може и с билков чай (в 1 лъжица чай или преварена вода), 2 пъти на ден — сутрин на гладно и вечер преди лягане, в продължение на 24-26 дни. Излекуване настъпва след 10-15 дни.
8./ Гноен отит, възпаление на средното ухо, понижение на слуха. Приготвят се капки от мумио по 0,4 гр в смес с масло в пропорция 1:10. Вземат се 2 пъти дневно - сутрин и вечер преди лягане. Може също така да се пие 0,2-0,3 гр мумио в смес с мляко и мед. Усилва изтичането на гной от ухото, а също така усилва противовъзпалителните процеси.
9./ Главоболие, мигрена, треска, главозамайване, епилепсия, парализа на лицевия нерв. Вътрешно — мумио в количество 0,2-0,3 гр, смесено с мляко и мед в съотношение 1:20 2 пъти на ден: сутрин на гладно и вечер преди лягане. Може и само с вода — 1:20 (мумио колкото пшеничено зърно, вода — 3 супени лъжици). Приема се 25 дни, а при хронични, стари и изоставени болести се повтаря след 10 дни почивка още 25 дни.
10./ При заекване. Необходима смес — мумио с мед в съотношение 1:5-1:8 (1 част — 0,2 г мумио). Трябва да се приема 4-6 месеца.
11./ При кървене на носа. Капва се във всяка ноздра смес от 0,1 г мумио с камфорово масло в съотношение 1:5-1:8 (по 0,2 гр на прием). Изчезва само след два курса на лечение по 25 дни с 10 дневна почивка между тях.
12./ При възпаление на млечната жлеза. Първите дни (5-6 дни) се приема вътрешно по 0,2 г мумио в съотношение 1:20 3-4 пъти на ден, а след това пак два пъти на ден - сутрин на гладно и вечер преди лягане по 0,2 г мумио до 25 дни.
13./ При кървене от белите дробове. Прием: вътрешно - смес мумио 0,2 г със сироп от вишни или от праскови и т.н. в съотношение 1:20, 2-3 пъти на ден (вечерно време задължително преди лягане). Необходими са 3-4 курса на лечение по 25 дена с 10-дневна почивка между тях. При по-тежки случаи лечението трябва да продължи със смес от мумио с мед и мляко в същото съотношение.
14./ При възпалителни и алергични заболявания, ангина, хрема, катар на горните дихателни пътища, кихане и кашлица. Прием на мумио 0,2-0,3 г в смес от мляко или кравешка лой и мед, вътрешно на гладно, вечер преди сън (в съотношение 1:20). Може и да се маже, вечер за през нощта повърхността на възпалената кожа, отворите на носа и вътре, гърлото със същата смес с помощта на тампон или правене на гаргара (при ангина). Общо са необходими от 1 до 3 курса на лечение в зависимост от формата на заболяване. Всеки курс продължава 25-28 дни с 10 дневна почивка.
15./ Бронхиална астма. Приемът е както при възпалителни и хронични процеси. Приема се вътрешно и се правят промивки и гаргара.
16./ При женски заболявания, дефекти на тъканите на женските полови органи (ранички по тъканите на влагалището и матката) и при други възпалителни процеси до и след менструалния цикъл. На раничките се налага салфетка (тампонче), добре навлажнено с 4% разтвор мумио и се фиксира. Курсът на лечение трае 2-3 седмици, като след 10-дневна почивка се повтаря при необходимост. Заедно с лечението се препоръчва да се въздържате напълно от полов контакт през целия период на лечение. Желателно е лечението да се провежда вечерта преди лягане.
17./ Безплодие при мъже и жени. Намалена полова функция. По 0,2-0,3 г мумио със сок от моркови или сок от боровинки по 1-2 пъти на ден на гладно сутрин и вечер преди лягане в съотношение 1:20 в течение на 25-28 дни. Можете също така да разбъркате мумиото с жълтъка на яйце или със сок от някои лековити билки. Усилването на половата активност настъпва на 6-7 ден.
18./ Пои заболяване на периферните нервни центрове, опорно-двигателен апарат (радикулит, невродермит, плексит. невралгия). Втриване в течение на 5-6 дни на разтвор на мумио в болните участъци 8-10% разтвор (спиртов) в течение на 20 дни — 1 курс на лечение и след 10 дни почивка пак да се продължи. При едновременно приемане и вътрешно с мляко и мед в части 1:20 (0,2 г мумио) и разтриване на болните участъци, а също и масаж оказва голям ефект за бързо отпускане на възпалени мускули, изчезват болки, сърбежи и други симптоми на заболяванията.
19./ Парадонтоза (венци, зъби, лигавицата на устата и други възпалителни реакции в устната кухина). Приема вътрешно по 0,2 г мумио по 1-2 пъти денонощие - сутрин на гладно, вечер преди лягане (задължително!) в течение на 25 дни за един курс с мляко и мед или воден разтвор на мумио в съотношение 1:20 с едновременна апликация (жабуркане) във вид на 5% разтвор.
20./ При екзема на крайниците. Необходимо е да напарите на водна баня крайниците (ръцете или краката) в 5-6% разтвор мумио, а също така едновременно и вътрешен прием от 0,2 гр мумио, 2 пъти на денонощие - сутрин и вечер преди лягане, 30-35 минути преди да заспите, в продължение на 25 дни. След 10 дни прекъсване да се продължи. Това заболяване изисква методично и регулярно лечение. При екзема може също вместо парене на крайниците, да направите масаж на поразените участъци с мумио със сок от облепиха, спирт и т.н.
Мумиото, издържало изпитанието на времето, е наистина полезно вещество, което е способно действително да донесе на човек изцеление от редица заболявания.
Ginkgo biloba (Гинко Билоба)
Thursday, September 14, 2006 11:13:06 AM
http://bg.wikipedia.org/wiki/Гинко_билоба
http://en.wikipedia.org/wiki/Ginkgo
http://www.xs4all.nl/~kwanten/
Гинко Билоба (Ginkgo biloba)
.jpg)
Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид – възрастта му се оценява на над 200 млн. години. Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите. Според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.
Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достигащо до 2500 години. Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги. Семето е дълго 1.5–2 cm, в месеста обвивка с формата на джанка с размер 2–3 cm, която съдържа маслена киселина, която придава огтвратителната миризма на плода. Семето, след като се обели, се ползва за храна в Китай и Япония.
Гинко е двудомно, т.е. женските и мъжките цветове са разположени на отделни растения.
В Китай гинко се отглежда поне от 1500 години. Първите свединия в европейски източници са от 1690г. Пренесено е в Европа през 18 век и днес е една от най-обстойно изследваните билки в света. Сега гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия, което прави още по-чуден факта, че преди няколко милиона години то е било на път да изчезне. Няколко дървета гинко са сред единствените живи оцелели от атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.
Медицинска употреба
.jpg)
В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества - флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, В и С, билобалид, кверцетин и кемпферол.
Гинко - флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото. Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения.
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения.
Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок.
Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазването на очите, сърдечносъдовата и централната нервна система в добро състояние. Смята се, че тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която допринася за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообращение като: диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени. Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могпо да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Провеждат се и изследвания върху действието му за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи от организма.
Освен че подобрява кръвообращението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по-добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията и повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност като: разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.
Гинко Билоба е и антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове.
Съдоразширяващия ефект действа при всеки прием, а антиоксдантните ефектите обикновено настъпват след продължителен прием (до 6 седмици).
Приемане:
1–1.5 g листа се запарват (или варят) на чай. За по-оптимално действие може след това да се изядат листата.
Странични ефекти
Гинко може да е опасно при комбинация с антикоагуланти като аспирин и МАО-инхибитори, при някои индивиди с разстроена кръвоносна циркулация (напр. разширани вени), както и при бременни. Някои от старничните ефекти са:
— стомашен дискомфорт
— главоболие
— кръвотечения
— безпокойство
— диария, гадене и повръщане
Обвивката на плодовете, освен че мирише неприятно, може да бъде и отровна, тъй като отделя циановодород.
Китайската медицина използва гинко билоба още от древността. Билката привлича вниманието на съвременната медицина през II световна война. На 6 август 1945 г., когато е хвърлена атомната бомба над Хирошима, на един километър от епицентъра на взрива е имало храм, в двора на който растяло дървото гинко. Храмът бил унищожен, но дървото оцеляло. След войната решили да възстановят сградата, но дървото се оказало на мястото на проектирана стълба. Архитектите решили да запазят дървото, като разделят стълбата и обгърнат ствола. На дървото е поставен надпис «Никога повече Хирошима». Тогавашният император на Япония - Танакан, бил впечатлен от издръжливостта на билката и възложил изследване на качествата й. Оказало се, че въпреки високата радиация в растението не се открили никакви изменения или мутации. По-късно направени изследвания доказали, че гинко билоба в същия си вид е съществувала на земята преди 270 млн. години, много преди динозаврите. Откритите вкаменелости от това растение показали, че то не се е променило през вековете. Качествата му са същите до днес. Едно от основните му свойства е да подобрява периферното кръвообращение, т.е. кръвоснабдяването на крайниците, мозъка и на половите органи. Това било използвано за създаване на първото лекарство от билката, на което император Танакан дал името си.
Какви други въздействия има билката
.jpg)
Тя стимулира мозъчните функции, подобрява паметта, концентрацията, действа върху мигрена, нормализира кръвното налягане в двете посоки, възстановява намаляващите с остаряването функции - зрение и слух, подобрява работоспособността, има мощен антидепресивен ефект. В комбинация с жен-шен, златна чия и алое вера има добри резултати при стерилитет и импотентност. Това е и силен антиоксидант. Забавя процесите на стареене. Добро лечебно и профилактично средство е при атеросклероза, паркинсон и алцхаймер.
Как да използваме гинко билоба
Като растение билката се среща навсякъде по света и в България. Във Варна може да се намери в Морската градина. Не бих препоръчал да се бере, да се използва директно за настойки, за чай. По-добре е да се използва в преработен вид. На пазара има голямо разнообразие от препарати, съдържащи гинко билоба. За съжаление качеството не е добро при всички. Много от тях съдържат синтетични съставки. От значение е производителят и чистотата на продукта. Има много добри комбинации от екстракт от листа на гинко с други билки. Например шисандра, гъби рейси, фо-ти или комбинирано с други антиоксиданти като бета-каротин, витамин С, витамин Е, селен. По 50 мг на ден екстракт от листата в таблетна форма може да се приема постоянно при възрастни за отстраняване на атеросклеротичните процеси, при млади за подобряване на концентрацията и паметта. По 100–150 мг се приема при импотентност също всеки ден. Обикновено резултатите се проявяват след едномесечен прием. Но препаратите трябва да се приемат поне 5–6 месеца без прекъсване. По 50 мг дневно може да се пие без пауза, особено за хора след 50-годишна възраст. Няма опасност от предозиране. Няма странични действия и противопоказания.
Гинко билоба / Ginkgo biloba
Гинко (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20–35 m, като отделни екзепляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни. Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години.
Гинко билоба е единственото съвременно растение от семейство «гинкови» (Ginkgoaceae) на едноименния клас (Ginkgophyta), които са голосеменни растения. В епохата на динозаврите то е било широко разпространено в умерения климатичен пояс, но последни негови представители са доживели до наши дни вероятно само в Китай и Япония, където то се отглежда. В наши дни то се отглежда в различни области с мек, умерен климат като парково дърво.
Гинкото е средно голямо 20–35 m на височина, листопадно дърво, а на възраст достигащо до 2500 години. Короната на дървото е неправилна. Листата са плоски, ветриловидни, с радиални жилки, 5-15 см дълги. Те приличата на листата на папрата венерин косъм /Maidenhair fern Adiantum (англ) capillus-veneris (лат)/. Поради тази причина се счита за свързващо звено между папратите и цъфтящите растения. От названието на папратта на английски произхожда и неговото име на английски – Maidenhair Tree.
Гинкото е двудомно растение, т.е. едни от представителите са женски, а други са мъжки. Мъжките образуват шишарки, които разпръскват спорофили, а женските ovules които след оплождането образуват семена. Семената са 1.5–2 см, чиято външна обвивка е светло жълта и мека и прилича на плод на джанка. Обвивката съдържа маслена киселина butanoic acid, и мирише на гранясало масло. От тук произхожда и името на дървото, което се е известно от 17 век в Китай и Япония и означава «сребърна кайсия», но на японски се произнасяло като ginkyo. Гингото има необичайно висока репродуктивност. Семената узряват много преди настъпването на есента. След отстраняване на обвивката семената се ползват за храна в Китай и Япония. Те са деликатес, поднасят се на сватбени ритуали и се считат за афродизиак. Ето защо повечето дървета, които са женски се стремят да ги запазят, а в САЩ има множество мъжки дървета в парковете, получени чрез клониране.
През есента лестата пожълтяват много бързо 1–15 дни и опадват.
Някои по-възрастни екземпляри развиват въздушни корени известни като chichi (японски) или zhong-ru (китайски).
Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители. Няколко дървета гинко са оцелели живи след атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.
Дървесината му е монго лека и мека и няма практическо значение.
Първият «западен» човек видял и писал за това дърво през 1690 година е холандеца Engelbert Kaempfer като го записва като «Amoenitates Exoticae» (1712). Съвременните японци назовават растението icho или ginnan.
Гинкото се култивира от 1500 години в далечния изток. Има определени малки области, в които има диворастящи екземпляри, но дивия статут на тези дървета е спорен.
ГИНКО БИЛОБА е една от първите няколко най-употребявани билки в света и все пак славата й в западния свят се носи от сравнително скоро - от няколко десетилетия. В китайската медицина се използва много отдавна. Има антиоксидантни качества, увеличава кръвния поток, като подобрява циркулацията в капилярите, поради което предпавза от образуването на тромби и др.
В България гинко се среща сравнително рядко като парково или декоративно дърво.
Гинко билоба е медицински продукт, който се добива от дървото ginko biloba, наричано още богородичен косъм. Родината на дървото е Китай, а лечебните му качества са използвани от китайците стотици години.
Гинко билоба усилва циркулацията на кръв в организма, което е от най – ценно значение за оросяването на мозъка.
Потенциален антиоксидант, Гинко билоба подсилва капилярите на стените на кръвоносните съдове и защитава мозъчните клетки от увреждане.
Улеснявайки циркулацията на кръвта, Гинко билоба увеличава притока на кислород до мозъчните клетки и способността ни да запомняме и да разсъждаваме. Има голяма роля в лечението на болестта на Алцхаймер и старческото оглупяване. Скорошни изследвания сочат, че хора, страдащи от тези коварни заболявания и взимащи лекарството, имат голямо подобрение в познавателните си способности.
Освен благотворното влияние на Гинко върху мозъка, използването му намалява чeстотата и интензитета на депресивните състояния.
Ако съществува действително лекарство чудо - Гинко билоба би бил идеалният кандидат. По примера на китайците днес милиони хора по света използват Гинко, за да направят живота си по - добър.
Тибетско Гинко Билоба
Гинко билоба е традиционна китайска билка. Билковият екстракт, който се използва в продукта, е от китайски Тибет. Листата, от които се извлича екстрактът, имат формата на ветрило, прикрепено на дълга и тънка дръжка. От древни времена листата на гинко са били поставяни между страниците на книгите, за да ги предпазват от гризещи ги насекоми.
Гинкото спомага за подобряване на паметта и концентрацията.
Подобрява кръвообръщението, въздейства благоприятно при високо кръвно налягане, намалява нивото на холестерина в кръвта. Влияе благоприятно върху здравината и еластичността на стените на кръвоносните съдове и капилярите, върху възстановяването на проходимостта на кръвоносните съдове и при рехабилитация след прекарани коронарни тромбози и исхемични инсулти.
Гинко билоба има благоприятно въздействие при главоболие и шум в ушите, влошено зрение и слух, затруднен говор, сексуални разстройства.
Всяка таблетка съдържа:
40 mg стандартизиран екстракт от Гинко билоба (24% гинко флавонгликозиди), сорбитол, нишесте магнезиев стеарат, ацесулфам.
Листата от Гинко Билоба помагат при Алцхаймер, тремор, депресия, високо кръвно и още ред болежки.
Десетки предимно възрастни хора, събират за лек яркожълтите листа на две дървета от вида Гинко Билоба.
Жените казват, че правят от листата «вълшебен лек» срещу високо кръвно. Мъжете пък предпочитат двуседмична настойка с ракия, която според тях «стимулира мозъка». Пие се по една чаена лъжичка на ден.
1 грам настойка се приготвя от 50 листа. Сред качествата на гинко билоба цени се най-вече противовъзпалителното действие. Употребяват го и при старческа деменция, при отслабване на зрението и остротата на слуха...
Според учебника по ботаника Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид - възрастта му се оценява на над 200 милиона години.
Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите.
Лекарствени справочници в интернет сочат, че според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.
Основните химични вещества в листата на дървото са гинкофлавон гликозиди и терпен лактони. Гинко - флавоноидите разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото.
Това влияе положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения (тремор).
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, а като антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове, пише още в справочниците.
ЗАПАРКА от Гинко Билоба се прави:
Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество
ОТВАРА от Гинко Билоба се прави:
Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня съдинка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което съдинката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути . След изтичането на времето съдинката се изважда, оставя се да изстине и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат веднага след изваждането на съдинката от водната баня.
ЕКСТРАКТИ от Гинко Билоба се прави:
Екстрактите са концентрирани извлеци от билки и биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissum) – гъста маса със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (extracta siccum) – суха маса със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане на лечебните съставки се използува вода, спирт с различни концентрации, етер или други разтворители. Понякога се прибавя киселина, основа, глицерин, хлороформ и други.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са винаги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят предварително в големи количества. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки, съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат (със захар, с небет-шекер или мед), това трябва да се извъшва непосредствено и то само за приеманата доза..jpg)
http://en.wikipedia.org/wiki/Ginkgo
http://www.xs4all.nl/~kwanten/
Гинко Билоба (Ginkgo biloba)
Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид – възрастта му се оценява на над 200 млн. години. Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите. Според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достигащо до 2500 години. Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги. Семето е дълго 1.5–2 cm, в месеста обвивка с формата на джанка с размер 2–3 cm, която съдържа маслена киселина, която придава огтвратителната миризма на плода. Семето, след като се обели, се ползва за храна в Китай и Япония.
Гинко е двудомно, т.е. женските и мъжките цветове са разположени на отделни растения.
В Китай гинко се отглежда поне от 1500 години. Първите свединия в европейски източници са от 1690г. Пренесено е в Европа през 18 век и днес е една от най-обстойно изследваните билки в света. Сега гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия, което прави още по-чуден факта, че преди няколко милиона години то е било на път да изчезне. Няколко дървета гинко са сред единствените живи оцелели от атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.
Медицинска употреба
В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества - флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, В и С, билобалид, кверцетин и кемпферол.Гинко - флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото. Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения.
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения.
Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок.
Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазването на очите, сърдечносъдовата и централната нервна система в добро състояние. Смята се, че тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която допринася за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообращение като: диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени. Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могпо да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Провеждат се и изследвания върху действието му за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи от организма.
Освен че подобрява кръвообращението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по-добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията и повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност като: разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.
Гинко Билоба е и антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове.
Съдоразширяващия ефект действа при всеки прием, а антиоксдантните ефектите обикновено настъпват след продължителен прием (до 6 седмици).
Приемане:
1–1.5 g листа се запарват (или варят) на чай. За по-оптимално действие може след това да се изядат листата.
Странични ефекти
Гинко може да е опасно при комбинация с антикоагуланти като аспирин и МАО-инхибитори, при някои индивиди с разстроена кръвоносна циркулация (напр. разширани вени), както и при бременни. Някои от старничните ефекти са:
— стомашен дискомфорт
— главоболие
— кръвотечения
— безпокойство
— диария, гадене и повръщане
Обвивката на плодовете, освен че мирише неприятно, може да бъде и отровна, тъй като отделя циановодород.
Китайската медицина използва гинко билоба още от древността. Билката привлича вниманието на съвременната медицина през II световна война. На 6 август 1945 г., когато е хвърлена атомната бомба над Хирошима, на един километър от епицентъра на взрива е имало храм, в двора на който растяло дървото гинко. Храмът бил унищожен, но дървото оцеляло. След войната решили да възстановят сградата, но дървото се оказало на мястото на проектирана стълба. Архитектите решили да запазят дървото, като разделят стълбата и обгърнат ствола. На дървото е поставен надпис «Никога повече Хирошима». Тогавашният император на Япония - Танакан, бил впечатлен от издръжливостта на билката и възложил изследване на качествата й. Оказало се, че въпреки високата радиация в растението не се открили никакви изменения или мутации. По-късно направени изследвания доказали, че гинко билоба в същия си вид е съществувала на земята преди 270 млн. години, много преди динозаврите. Откритите вкаменелости от това растение показали, че то не се е променило през вековете. Качествата му са същите до днес. Едно от основните му свойства е да подобрява периферното кръвообращение, т.е. кръвоснабдяването на крайниците, мозъка и на половите органи. Това било използвано за създаване на първото лекарство от билката, на което император Танакан дал името си.
Какви други въздействия има билката
Тя стимулира мозъчните функции, подобрява паметта, концентрацията, действа върху мигрена, нормализира кръвното налягане в двете посоки, възстановява намаляващите с остаряването функции - зрение и слух, подобрява работоспособността, има мощен антидепресивен ефект. В комбинация с жен-шен, златна чия и алое вера има добри резултати при стерилитет и импотентност. Това е и силен антиоксидант. Забавя процесите на стареене. Добро лечебно и профилактично средство е при атеросклероза, паркинсон и алцхаймер.Как да използваме гинко билоба
Като растение билката се среща навсякъде по света и в България. Във Варна може да се намери в Морската градина. Не бих препоръчал да се бере, да се използва директно за настойки, за чай. По-добре е да се използва в преработен вид. На пазара има голямо разнообразие от препарати, съдържащи гинко билоба. За съжаление качеството не е добро при всички. Много от тях съдържат синтетични съставки. От значение е производителят и чистотата на продукта. Има много добри комбинации от екстракт от листа на гинко с други билки. Например шисандра, гъби рейси, фо-ти или комбинирано с други антиоксиданти като бета-каротин, витамин С, витамин Е, селен. По 50 мг на ден екстракт от листата в таблетна форма може да се приема постоянно при възрастни за отстраняване на атеросклеротичните процеси, при млади за подобряване на концентрацията и паметта. По 100–150 мг се приема при импотентност също всеки ден. Обикновено резултатите се проявяват след едномесечен прием. Но препаратите трябва да се приемат поне 5–6 месеца без прекъсване. По 50 мг дневно може да се пие без пауза, особено за хора след 50-годишна възраст. Няма опасност от предозиране. Няма странични действия и противопоказания.
Гинко билоба / Ginkgo biloba
Гинко (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20–35 m, като отделни екзепляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни. Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години.
Гинко билоба е единственото съвременно растение от семейство «гинкови» (Ginkgoaceae) на едноименния клас (Ginkgophyta), които са голосеменни растения. В епохата на динозаврите то е било широко разпространено в умерения климатичен пояс, но последни негови представители са доживели до наши дни вероятно само в Китай и Япония, където то се отглежда. В наши дни то се отглежда в различни области с мек, умерен климат като парково дърво.
Гинкото е средно голямо 20–35 m на височина, листопадно дърво, а на възраст достигащо до 2500 години. Короната на дървото е неправилна. Листата са плоски, ветриловидни, с радиални жилки, 5-15 см дълги. Те приличата на листата на папрата венерин косъм /Maidenhair fern Adiantum (англ) capillus-veneris (лат)/. Поради тази причина се счита за свързващо звено между папратите и цъфтящите растения. От названието на папратта на английски произхожда и неговото име на английски – Maidenhair Tree.
Гинкото е двудомно растение, т.е. едни от представителите са женски, а други са мъжки. Мъжките образуват шишарки, които разпръскват спорофили, а женските ovules които след оплождането образуват семена. Семената са 1.5–2 см, чиято външна обвивка е светло жълта и мека и прилича на плод на джанка. Обвивката съдържа маслена киселина butanoic acid, и мирише на гранясало масло. От тук произхожда и името на дървото, което се е известно от 17 век в Китай и Япония и означава «сребърна кайсия», но на японски се произнасяло като ginkyo. Гингото има необичайно висока репродуктивност. Семената узряват много преди настъпването на есента. След отстраняване на обвивката семената се ползват за храна в Китай и Япония. Те са деликатес, поднасят се на сватбени ритуали и се считат за афродизиак. Ето защо повечето дървета, които са женски се стремят да ги запазят, а в САЩ има множество мъжки дървета в парковете, получени чрез клониране.
През есента лестата пожълтяват много бързо 1–15 дни и опадват.
Някои по-възрастни екземпляри развиват въздушни корени известни като chichi (японски) или zhong-ru (китайски).
Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители. Няколко дървета гинко са оцелели живи след атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.
Дървесината му е монго лека и мека и няма практическо значение.
Първият «западен» човек видял и писал за това дърво през 1690 година е холандеца Engelbert Kaempfer като го записва като «Amoenitates Exoticae» (1712). Съвременните японци назовават растението icho или ginnan.
Гинкото се култивира от 1500 години в далечния изток. Има определени малки области, в които има диворастящи екземпляри, но дивия статут на тези дървета е спорен.
ГИНКО БИЛОБА е една от първите няколко най-употребявани билки в света и все пак славата й в западния свят се носи от сравнително скоро - от няколко десетилетия. В китайската медицина се използва много отдавна. Има антиоксидантни качества, увеличава кръвния поток, като подобрява циркулацията в капилярите, поради което предпавза от образуването на тромби и др.
В България гинко се среща сравнително рядко като парково или декоративно дърво.
Гинко билоба е медицински продукт, който се добива от дървото ginko biloba, наричано още богородичен косъм. Родината на дървото е Китай, а лечебните му качества са използвани от китайците стотици години.
Гинко билоба усилва циркулацията на кръв в организма, което е от най – ценно значение за оросяването на мозъка.
Потенциален антиоксидант, Гинко билоба подсилва капилярите на стените на кръвоносните съдове и защитава мозъчните клетки от увреждане.
Улеснявайки циркулацията на кръвта, Гинко билоба увеличава притока на кислород до мозъчните клетки и способността ни да запомняме и да разсъждаваме. Има голяма роля в лечението на болестта на Алцхаймер и старческото оглупяване. Скорошни изследвания сочат, че хора, страдащи от тези коварни заболявания и взимащи лекарството, имат голямо подобрение в познавателните си способности.
Освен благотворното влияние на Гинко върху мозъка, използването му намалява чeстотата и интензитета на депресивните състояния.
Ако съществува действително лекарство чудо - Гинко билоба би бил идеалният кандидат. По примера на китайците днес милиони хора по света използват Гинко, за да направят живота си по - добър.
Тибетско Гинко Билоба
Гинко билоба е традиционна китайска билка. Билковият екстракт, който се използва в продукта, е от китайски Тибет. Листата, от които се извлича екстрактът, имат формата на ветрило, прикрепено на дълга и тънка дръжка. От древни времена листата на гинко са били поставяни между страниците на книгите, за да ги предпазват от гризещи ги насекоми.
Гинкото спомага за подобряване на паметта и концентрацията.
Подобрява кръвообръщението, въздейства благоприятно при високо кръвно налягане, намалява нивото на холестерина в кръвта. Влияе благоприятно върху здравината и еластичността на стените на кръвоносните съдове и капилярите, върху възстановяването на проходимостта на кръвоносните съдове и при рехабилитация след прекарани коронарни тромбози и исхемични инсулти.
Гинко билоба има благоприятно въздействие при главоболие и шум в ушите, влошено зрение и слух, затруднен говор, сексуални разстройства.
Всяка таблетка съдържа:
40 mg стандартизиран екстракт от Гинко билоба (24% гинко флавонгликозиди), сорбитол, нишесте магнезиев стеарат, ацесулфам.
Листата от Гинко Билоба помагат при Алцхаймер, тремор, депресия, високо кръвно и още ред болежки.
Десетки предимно възрастни хора, събират за лек яркожълтите листа на две дървета от вида Гинко Билоба.
Жените казват, че правят от листата «вълшебен лек» срещу високо кръвно. Мъжете пък предпочитат двуседмична настойка с ракия, която според тях «стимулира мозъка». Пие се по една чаена лъжичка на ден.
1 грам настойка се приготвя от 50 листа. Сред качествата на гинко билоба цени се най-вече противовъзпалителното действие. Употребяват го и при старческа деменция, при отслабване на зрението и остротата на слуха...
Според учебника по ботаника Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид - възрастта му се оценява на над 200 милиона години.
Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите.
Лекарствени справочници в интернет сочат, че според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.
Основните химични вещества в листата на дървото са гинкофлавон гликозиди и терпен лактони. Гинко - флавоноидите разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото.
Това влияе положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения (тремор).
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, а като антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове, пише още в справочниците.
ЗАПАРКА от Гинко Билоба се прави:
Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество
ОТВАРА от Гинко Билоба се прави:
Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня съдинка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което съдинката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути . След изтичането на времето съдинката се изважда, оставя се да изстине и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат веднага след изваждането на съдинката от водната баня.
ЕКСТРАКТИ от Гинко Билоба се прави:
Екстрактите са концентрирани извлеци от билки и биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissum) – гъста маса със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (extracta siccum) – суха маса със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане на лечебните съставки се използува вода, спирт с различни концентрации, етер или други разтворители. Понякога се прибавя киселина, основа, глицерин, хлороформ и други.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са винаги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят предварително в големи количества. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки, съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат (със захар, с небет-шекер или мед), това трябва да се извъшва непосредствено и то само за приеманата доза.
Sonya
Friends (74)
Latest comments
| M | T | W | T | F | S | S |
|---|---|---|---|---|---|---|
 January 2012March 2012
| ||||||
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | ||
| 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 |
| 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 |
| 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 |
| 27 | 28 | 29 | ||||
Media News Company
- :::... Bulgarian News Agency (BTA) ...:::
- :::... Bulgarian National Television (BNT) ...:::
- :::... BTV (A News Corporation Company) ...:::
- :::... Nova Television (NTV) ...:::
- :::... ББТ ...:::
- Bulgarian Web Television (BgWeb)
- Bulgarian National Radio (BNR – Radio Bulgaria)
- Darik Radio
- Radio Express
- Classic FM Radio - Sofia
- Radio Romantika FM
- BG Radio
- Jazz FM Radio
- Radio NET
- FM+ Group
- Retro Radio
- Bulgarian Internet Radio List from Bulgaria
- Radio Atlantic
- Radio Fresh
- Radio Mila Gold
- BBC in Bulgarian
- :::... Deutsche Welle ...:::
- Radio France International
- Radio New Europe
- Radio Voice of America
- :::... BG-TV ...:::
- :::... «Capital» (bg) ...:::
- :::... «Standart» ...:::
- :::... «24 chasa» ...:::
- :::... «Monitor» (bg) ...:::
- :::... «Sega» ...:::
- :::... «Novinar» ...:::
- :::... «Trud» ...:::
- :::... «Dnevnik» ...:::
- :::... «Politika» (bg) ...:::
- :::... «Sofia Vestnik» ...:::
- :::... «Struma» ...:::
- :::... «Marica» ...:::
- :::... «Morski Vestnik» ...:::
- :::... «Burgas dnes i utre» ...:::
- :::... «Viara» ...:::
- :::... «Yambol News» ...:::
- :::... «Posoki» ...:::
- :::... «Lovech Press» ...:::
- :::... «Shumenska Zarya» ...:::
- :::... «Chernomorski Far» ...:::
- :::... «Cherno more» ...:::
- :::... «Narodno delo» ...:::
- :::... «Posrednik» ...:::
- :::... «Brjag» ...:::
- :::... «100 vesti» ...:::
- :::... «Dobrich Media» ...:::
- :::... «Nova Dobrudjanska Tribuna» ...:::
- :::... «Yantra Dnes» ...:::
- :::... «BGFactor» ...:::
-
:::... «Shmoko» (bg) ...:::
Шуменски новинарски сайт
Cosmetics
- Pudriera
- Aroma (BG)
- Fema (BG)
- ADA
- Kokona
- Vivasan (BG)
- Refan
- Sea Stars
- ..::..::.. AVON (BG) ..::..::..
- Vitaskin
- SPA Maat Products
- Veridia
- Maxima (BG) — Nastolna Kniga
- Alen Mak
- ..::..::.. Oriflame (BG) ..::..::..
- En Vision your Health
- Camil cosmetics
- Mildex (BG)
- Biotrade (BG)
- Naturalna Kozmetika
- Nastolna Kniga za Krasotata
- ..::..::.. Bodi-D (Plovdiv) ..::..::..
- Rozata
- Lavena
-
..::..::.. Mineral Beauty System ..::..::..
Създадена на основата на солите и калта на Мъртво море, като към минералните комбинации са добавени различни витамини.
- Aromati
- NEED (BG)
- Rosa Impex (REGAL)
- VitaSlim (BG)
- ASAM Gmbh
- ..::..::.. FARA (bg) ..::..::..
- ..::..::.. FARA (bg) ..::..::..
Download Opera - Surf the Web with lightning speed, using the fastest browser ever.
Sonya is blogging on My Opera
My Opera is a blog and photo sharing community with millions of members. Join now to follow Sonya's blog and get your own.