My OperaSaturday, June 16, 2012 2:48:59 AM
Част ІІІ - Отнесени от вихъра
Глава ХСІСветовното щастие, птичката на щастието и прасето Хектор
Хем е както миналата зима, хем нещо различно... нещо ново във въздуха се усеща. Съседът Тошко Бангьозов по Еньовден отпраши с бригада строители за Германия и се върна за Великден от Дюселдорф с новичка лека кола, препълнена с дарове за домочадието. Докато ний тук, в милата България, сме оцелявали, в оназ чужда чужбина Бангьоза с труда си за по-малко от година спечелил толкоз, колкото не би спечелил и за цял живот тук. Тия дни в детската градина, дето работи леля, от Бразилия се завърна бившата учителка по цигулка Сашка Настрадинова. Дошла Сашка за Коледа и пак ще замине, въпреки носталгията по България. Тук обществото я гледало като враг на гърмящата чалга, а в чуждата Бразилия момиченцата и момченцата от Рио де Жанейро с любов чакали да се появи, крещели от радост, че им преподава музика.
Рекла, че по най-груби нейни изчисления, отвъд океана с честен труд и сред уважение от хората за шест месеца като учител постигнала толкоз, колкото тук би постигнала за колко време, мислите... За четвърт век усилен труд в унижение, при положение че не яде, дрехи не купува, редовно плаща всичките ни безумни такси и данъци като нормален български гражданин.
Снощи мама разправи за рускинята Наташка Морозова, с която от ученички двайсет години писма си пишат. Малък съм бил да помня, ала помня все пак как една утрин Наташка от Белая Калитва, Ростовска област маршируваше по стаите: въси вежди, нос бърчи, бръмчи: "Свайо жилище у вас ест! О-хо-хооо, и собственная кухня! И в кухню вода течьот. И туалетна не для всех на етажей, а толька для вас?! Въй уже буржуи. Въй уже не пролетарий, всех стран соединяйтес, а капиталистические волки. Я искренно вам сажалею. Ета очен-очен плоха!" "Че кое му е плохото!" – засегна се мама. И Морозова обясни: никакъв войник на Световната пролетарска революция не може да е оня, който си има дом. Собственикът на дом зле се сражава за Световното щастие, не може да стане Нов човек, понеже не мисли за гладуващите експлоатирани народни маси, а мисли и се грижи преди всичко за собствения си имот. Накъсо казано, съгласно теорията на Маркс, Ленин, Сталин, на тоя нещастник с имота му пречи да воюва за Световната хармония и щастие именно онова, което притежава.
Идиотите никога няма да свършат сред философите, очевидно! Тате разправи за неколцина таквиз борци за Световното щастие. "Герой на социалистическия труд" тъй се отдал на марксизма-комунизма, че го забелязали отвръх министерството чак и дошли от София репортери и репортерки в неговото село. И жена му стрина Дочовица - оператор с метла, хе-хе! - в канцелариите на текезесето*, припнала да го предупреди:
– Дочо, евиха ни се в селсъветя некви от Софию интерву да зимат ут теби.
– Ай, мамицата им! – почесал се Дочо. – Шъ видим язека тъз рабутъ, нек само ми доат! Жа ги опраам яз!
Наобикалят го с микрофон и камера издокарани по последна мода момци и моми, лампа му свети в очите, мажат го с крем, пудрят го, решат му фъндъците по главата, с ножичка му изрязват космите от носа и ушите, а той барабар с фотьойла, в който се заклещил, се надига, че му бил голям задникът:
– Шо ма вапцате, ва? Ква е таз бръснарница по никое време?
– Ще ти вземаме интервю, байчо.
– А-а! – рекъл. – Мен ентирвуту си ми требе. Ай, одете си, холан, маайте ми се от очите, докат не съм побарал некое дърво, некой сап!
Друга история, за т.нар. „герои” от ерата на „славното” социалистическо строителство. Седмина таквиз герои се издавили, понеже отворили аварийния шлюз на язовира да си напълнят тигана с толстолоб. Отнесла ги десетметровата водна стена барабар с бараката, двете моторетки, гъдулката и тигана, а вестникът на комунистите отразил подвига им в борбата за Световно щастие и мир между народите. И какъв им бил подвигът?! Че не рушнали хептен язовирната стена, барем околията надолу покрай реката да се издави.**
То пък и кой ли е застрахован от чудатости! Веднъж тате се зае да ме научи как да споря културно като човек с добро домашно възпитание:
– Ще ти дам образец, Иване, как споря с уважавания от мен господин началник и как споря с мойте тъпи брашнари, дето са ми подчинени и ги водя на отчет.
Тъй се вживя и превъзнесе, че урокът му се изроди в див скандал, „културният ни спор” приключи с текмета, блъскане на врати, строшено огледало (от патъка, с който не успя да ме уцели), китка каруцарски пазарджишки псувни и кръвосмразяващи закани, сред които най-изискатата бе: "Шъ го лиша от наследство тоз свински козел!"
Било е и инак. Ходихме веднъж за риба, макар никога да не е бил рибар. Из пътя мрънка, че му орязали премията в хлебозавода. Стигнахме реката, и рече: „Ванчо, тука стой”, прецапа на отсрещния бряг и лекият нежен ветрец взе да довява тлъсти, гадни псувни. Кълнеше всичко живо - от шефа на хлебозавода Кавгаджиев до Президента на Републиката. Не подозираше колко ясно го чувам.
Вичо описа такъв един "Борец за права и свободи". "Че ги размаже управниците ни лицемерни, че им го нацепи два ката, та че видят звезди по пладне" – бъбрел за Трайко народът, радвал се, разчитал на Трайко. Пък се оказало, че Трайко не умее две думи накръст да свърже, камо ли бандитите да притесни. Инак - изключително храбър, готов гол в женската баня да влезе.
– От съчетанието „храбър” и „прост” най ме е страх – рече мама.
Заговориха историйки, в които сополанкото Ванката Глупака в сюблимния миг се превръща в същински Иван Грозни и с калъчка разбива двеста мутри и чалгаджийки, а на змея одма му реже и трите глави.
– Моят любим генерал*** дари боен пищов и цуна оня самохвалко, дето с юмрук налетя върху полицайчето на пост – рече Гица. – Чудя се що генералът дари патлак на побойника. Може би за да гърми по полицаите, вместо да ги бъхта. Генерал от полицията застана откъм “Мултигруп” на Вежди Рашидов. Айде бе, как стават тез работи? Може ли в България това да се случи? Не може, нали!
- Не е възможно, отнюд - рече Станчо. - Тва са долни инсинуации на червени бабички. Веждито си защитил нараненото достойнство като човек на изкуфството, ами да. Кво неясно тук! Изкуфството не е проста работа.
По Коледа пред блока в луксозен джип докараха шопара Хектор. Натиснаха да го колят, а той им се отскубна, три пъти обиколи блока в галоп, следван от глутницата с ножове, мотики, сопи. Сред тях бързонога като Ахил Богоравний търчи и една запетайка, баш-касапинът Минчо Вазелинчето. Хектор грухти, хвърля се сред паркираните коли като бенгалски тигър. Само ножът, дето стърчи от гушата му, напомня, че не той е хищникът, ами е жертвата именно той.
Свинска съдба! Да бе котка, да се отърка в обущата и после любовно да мърка в скута на мафиотския бос, осигурен до старини, ала не би. Прасе или мутра, правят му евалла, копанката му догоре пълна със свински благини, докато някой по-едър нерез не му светне куршум в зурлата. Тъй е! Реши дребосъкът, че е Месия, пратен от Небесата сред нас, вземе да се издува-издува-изду-у-ува като балон със свирка-пищялка от селски панаир и весел, дяволит, речовит, та се не трае. Драмата му обаче – че вместо велика личност, народът проглежда от един момент и открива същия тоз народ у него киселата гримаса на тъгата и посредствеността.
Следва
_______________________
* От ТКЗС - Трудово-кооперативно земеделско стопанство, каквито в годините на "победилия социализъм" имаше кажи-речи във всяко по-голямо българско село.
** ...и аз съм гледал горски пожар. И не само съм го гледал, ами и съм го гасил. Ей ся щи разкажа и как стана. Войничета сме и три роти сме на стрелби в Бакаджиците (местност в Ямболско, където има полигон). Отиваме сутринта, стреляме що стреляме и аха да си тръгнем, единият болтиран полковник вика: „А бе, дайте да я видим как мята тая гаубица“, и отсече: „Искам ейййй там да хвърлим, дето е Балкана“, и сочи с пръст. Времето юлско, 40 градуса на сянка. Метнаха с гаубицата, ама усетиха, че май бела направиха и всите войничета ни пратиха на секундата да гасим. Има-няма десет минути, дорде стигнем с камионите там, и скачаме да гасим. Да гасим ли? Цялата планина изгоря. Щъкаме стотина войника и подскачаме – няма гасене. Добре, че заваля след няколко часа дъжд. Природата сама се справи с проблема. Прибираме се вечерта, и между 22.00 и 23.00 часа (не помня вече как беше тогава разпределено медийното време на телевизията), като сме си взели извънредната баня за награда, че "герои" сме били, гледаме късните новини на някой от каналите. По новините съобщават: „Днес в района на Ямбол от небрежно хвърлена цигара изгоряха еди колко си хиляди хектара горски площи. Поради навременната реакция на полковник еди кой си (същия, дето заповяда да метне гаубицата) и войнишкият състав пожарът е бил овладян. Полковникът ще бъде награден с еди какво си почетно звание, бля, бля... Вж. http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/70606/shefe-ela-da-mi-kazhesh-zashto-protestiram.
*** По онова време главен секретар на МВР е Бойко Борисов. Бел.м., tisss.
