ПУНКТУАЦИИТЕ,

Целуна ли ме, даже не разбрах,
ала уста напъпила отворих,
очи затворих... сякаш сторих грях,
...но май наистина ти отговорих.

А ти ме блъсна с вятърни крила,
и духна в нaедрелите ми клони...
Аз цялата за тебе разцъфтях –
по тебе цветни сънища зароних.

"Поспри при мен, красива съм, нали!
За тебе се разлистих!.." – ти обаче
щом клоните ми с цветове покри,
към друга вишна бързичко закрачи.

А цветният ми плод се умори
самотно всяка нощ да те очаква –
пияна съм от онзи ден, в зори,
когато лудо прага ми прекрачи.

В очите ми днес слънцето блести
и облаците тихо се закачат,
но аз очаквам теб и само ти
за мене просто още много значиш.

Не си отива пролетният ден,
плодът ми вече бързо натежава,
плодът ми е убийствено червен,
но тръпнещият кисел вкус остава.

Нели Господинова

СИЛНИТЕ
Силните плачат сами.
Не ръкомахат.Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
Как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
От небесата дарени.
Тяхната воля твори
Нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
И доживотната завист-
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи.
Прави ги по- всемогъщи
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова




СЛАБИТЕ

Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
В тежките земни вериги-
гълтат без милост и свян
всичко.Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
Да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите си.
Дълго и страшно сами,
Те се нуждаят от сцена-
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
И да помолят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света.Ако мине.
Като деца-до захлас-
И на преклонни години.

Люба Хаджидобрева